"Сам си подострих кола и сам си го набих в задника".
Турска поговорка
Същисан бях, когато прочетох в броя на "Труд" от 20 август, че Георги Чапкънов е скулптирал на витошка морена ликовете на Раковски и Левски и тя щяла да бъде положена на централно място в Белград. Не заради това, разбира се, а защото, както се казва в материала, ние пък сме били поели задължението да открием в София подобен паметник на сръбския княз Михайло Обренович. Преди година от Софийската община бяха поискали мнението ми по повод тази идея. Ще си позволя да повторя тук накратко това, което написах тогава.
Разбира се, че одобрявам поетата инициатива. Необходими са символни актове от този тип, за да се преодолее натрупаното във вековете недоброжелателство. Но именно поради това трябва да се стъпва много внимателно, за да не "се извадят очи вместо да се изпишат вежди".
Какви са мотивите ми не само да имам резерви към предложението, дошло от сръбска страна за скулптурен образ на княз Михайло, но и да смятам, че то противоречи на нашите национални и държавни интереси?
Несъпоставими са фигурите на Раковски и Левски, от една страна, и княз Михайло, от друга. Българите са националреволюционери, единият е и виден книжовник. Княз Михайло е държавен глава. Разумно е да се изберат фигури, които имат сходен род дейност и значение за двата народа. Добър изход, според мен, би било да се издигне паметник на Вук Караджич или на Доситей Обрадович. В случай, че говорим за дейци на националната революция, подходящ е и хайдут Велко - един от героите на Първото сръбско въстание. Караджич пръв издава български народни песни (и то от Македония, като ги нарича "български"); творби на Доситей Обрадович нееднократно са побългарявани през Възраждането; хайдут Велко Петрович, роден в Зайчарско на границата между двата народа, е възпят във фолклора и на сърби и на българи.
Струва ми се, че най-добре би изглеждала комбинацията Караджич (книжовник, революционер)-Велко (революционер) с Раковски (книжовник, революционер)-Левски (революционер).
Цялостната дейност на княз Михайло е насочена към превръщане на Сърбия в централна държава на Балканите. Политика, естествена за сръбски държавник, но защо ще я увековечаваме в София?
Външната политика на княз Михайло се води от Илия Гарашанин, автор на прочутото "Начертание", в което се излагат основите на великосръбската политика, включително присъединяването на Македония и част от България към Сърбия.
Идеите на Обренович и Гарашанин бяха тотално дискредитирани и разгромени във войните около разпадането на Югославия. Нима искаме да увековечим един от стожерите на националистическата политика, отхвърлена от всички наши съседи?
В югославската и сръбската историография княз Михайло минава едва ли не за най-успешен владетел не заради своята вътрешна политика, а защото опитва да осъществи идеята "Сърбия - Пиемонт на Балканите".
Не бива да забравяме, че княз Михайло, който стои зад създаването на двете български легии, стои и зад разпускането им тогава, когато те не отговарят на сръбските интереси. По време на неговото управление Раковски получава материална и морална подкрепа, но се водят и гръцко-сръбски разговори и се сключва споразумение, което предвижда подялбата на Македония между двете страни.
Но нека да попитаме самия Раковски какво би казал за решението на общинарите:
"Многажди сме мислили да напишеме политичъските отношения Сърбскаго княжества с България в днешните времена... Нъ преважни причини въздържавали са нас досега от това ни намерение. Първа же и главна причина е била, че описавши самая истина и неискрений ход политици того княжества към българите, неизбежно би било да се появи едно голямо незадоволствие и студенина в последните, къту унеправдани и изложени на завладетелната хишта [иштах - апетит] първих....
Интелигенцията навлече и неопитното правителство да убрати вниманието си за разпространение на границите не по правий и естествений си ход към Босна и Ерцеговина де живее негов чист сърбски елемент, нъ кам Видин и София, сърцето на България! Присвоените в последните времена няколко окръжия от българ. Морава до Тимока, кои още отчясти говорят чист български язик, а отчясти помесан със сърбски, доказват явно наша реч и то е живо доказатълство хода сърбскои неправеднои към нас политици. Видин ся сматря и мисли от нашите братия сърби за тяхно неотбежно за в бъдущност притяжание..." (Из статията на Раковски "Сръбската политика относително на българите или мечтаний покрит пансърбизъм в турска Европа", писана вероятно през 1863-1864 г, т.е. по време на управлението на княз Михайло.)
И накрая, в телефонен разговор авторката на материала за скулптурата на Чапкънов спомена, че сърбите твърдо настоявали за княза. Като историк мога да заявя, че винаги в новата ни история Сърбия се е държала твърдо и безкомпромисно с България, а тя като правило е отстъпвала в името на добросъседството. И аз съм за добросъседството, но на равноправна основа.
Във всеки случай, ако общинарите наистина тръгнат да откриват паметник на княз Михайло в София, ще призова студентите от историческия факултет, членовете на клубовете "Съхрани българското", "Памет", ВМРО, членовете на клубове за историята на Македония да присъстват на "тържеството" и да изразят отношението си към подобно скудоумно и нагаждаческо решение, взето зад гърба на софийските избиратели.
* Авторът е преподавател по нова и съвременна история на балканските народи в историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"
проф. Илчев,
***
А какво стана с гръцкия паметник на Филип II в Пловдивъ? ВМРО-то още ли дреме и не го e бухнала? А, Атака?