Правителството изглежда се изплаши от потенциалния отказ на Европейската централна банка (ЕЦБ) и реши да не подава апликация за членство в ERM II, преди да получи гаранции за успех. Вместо обещание обаче получи дълго меню от претенции, основната част от които са трудно измерими процеси, като „подобряване на корпоративното управление в държавния сектор“, „пълно изпълнение на реформите в съдебната система“, „реформи за заздравяване на финансовия сектор“ чрез „по-силни институции“ и „по-ефективни икономически структури“, и т.н.

Освен това преди задължителното присъединяване към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране (части от банковия съюз) ЕЦБ трябва да извърши преглед на банковата ни система, резултатите от който трябва да са „задоволителни“. ЕЦБ трябва да одобри и промени в банковата ни регулация. А Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕIОPA) трябва да одобри реформи - включително законодателни - в небанковия финансов сектор, засягащи основно пенсионните фондове и застрахователните компании. Има условия за промяна на законодателството срещу пране на пари и законодателството за несъстоятелност, които трябва да се одобрят от Бюрото за подкрепа на структурни реформи към Европейската комисия (SRSS).

Всички тези мерки трябва

да доведат до отделни положителни доклади

от наблюдаващите ги органи – ЕЦБ, EIOPA и Европейската комисия. Доколкото Мониторинговият механизъм върху съдебната система също е споменат изрично, вероятно следващият доклад по темата също ще бъде от значение за допускането на България в ERM II. Едва след всички тези евентуално положителни доклади страната ни може да се надява на евентуално положително решение за членство в този механизъм. И то, ако всичко се случи преди изборите за нов Европейски парламент, преди конституирането на нова Европейска комисия и преди промените в борда на ЕЦБ, всички от които ще са факт преди края на 2019 г.

България сама избра да се постави в положение, определено от някои коментатори като „чакалнята на чакалнята“. Самото писмо, с което страната поема едностранно общо формулирани ангажименти, вероятно е било съгласувано предварително с еврогрупата. Този извод се подкрепя от изявлението на еврогрупата, в което се говори за ангажименти, поети от България след „конструктивни дискусии“. Съдейки от обтекаемите формулировки на „ангажиментите“, изглежда правителството и БНБ (въпреки че решение на МС за изпращане на такова писмо няма) са се подписали под предварително изготвен текст.
След като правителството (формално или неформално) е взело решение за поемане на тези ангажименти, може би там съществува увереност, че те могат да бъдат изпълнени и оценени положително от еврогрупата, ЕЦБ и Европейската комисия в рамките на следващите 12 месеца (до юли 2019 г., както е посочено в самото писмо). Обемът на работа и необходимата постоянна координация с Брюксел и Франкфурт обаче изискват перфектна дисциплина и отделяне на значителни експертни ресурси в администрацията. Необходима е също желязна политическа воля за ударно гласуване в парламента на всички законови промени, които ще засегнат десетина отделни закона и поне още толкова подзаконови нормативни актове. Нивото на планиране трябва да е с график по дни, а не месеци. Процесът трябва да е абсолютно централизиран и отговорността - персонализирана.

Засега обаче такова нещо не се наблюдава. Няма съобщения за обособени нови звена, които ще координират тези процеси, няма определен „главен преговарящ“ с ЕЦБ и еврогрупата, няма заявка за промени на конкретни закони, няма опити за контакти с неправителствения сектор, където има експертен капацитет по тези теми. Няма го и писмото на финансовия министър до ЕЦБ за членство в банковия съюз. Няма никаква прозрачност. Ако правителството сериозно иска България да стане част от еврозоната, това е притеснително. Винаги съществува хипотезата всичко да се случва за медийно отиграване на местна почва, но темата е прекалено важна и определяща бъдещето на държавата за поколения напред, за да се използва по такъв елементарен начин.

Ефектите от новата вълна реформи

Ако предположим, че правителството този път наистина иска да вкара държавата в еврозоната и след писмото за намерения ще подаде формални апликации за членство в банковия съюз и в ERM II, това биха били най-значимите реформи в страната от въвеждането на валутния борд преди 20 години. Прехвърлянето на контрола върху българския финансов сектор от местните към европейски регулатори ще е огромна стъпка за намаляване на неформалния политически (и неполитически) контрол в икономиката. Сериозна промяна в управлението на държавните фирми ще засили още повече нормализирането на България. Ако се предприемат и истински реформи в системата на правораздаване, това почти ще сложи страната в групата на западните демокрации.

Но да не се размечтаваме чак толкова – приетите от парламента закони и решенията на някои регулатори от последните седмици не са индикация за политическа воля и визионерство в тази посока.

Единният банков надзор

От ЕЦБ се очаква да поеме надзора върху най-големите български банки. Това със сигурност ще са първите 5 по размер на активите, но е възможно ЕЦБ да пожелае да контролира и други. Кои банки точно ще се наблюдват от ЕЦБ, ще зависи от нов преглед на качеството на активите, който трябва да се случи в следващите месеци. Резултатът от това ще е силно намаляване на риска от нов казус КТБ. Ще се осветят случаите на финансиране на свързани лица, на изкуствено отчитане на кредити като добри и ще се направят преоценки на доста обезпечения по кредити на „приятели“. Това може да доведе до нужда от допълнителна капитализация на някои банки у нас. Но най-важният ефект ще е повишена прозрачност, сигурност и намален риск за вложителите в българските банки и за финансовата ни система като цяло. Печатът за качество на ЕЦБ ще вдигне цената на българските банки. Перспективата за интеграция в еврозоната и свързаната с това възможност за достъп до евтино финансиране от ЕЦБ - също. Те ще могат да привличат по-лесно както заемни (депозитни), така и капиталови (акционерни) ресурси. Това ще е добре за всички, освен за тези, на които може да се наложи да рекапитализират банките си, но нямат пари за това. Техните банки няма да фалират, но контролът на сегашните собственици върху тях може да бъде загубен.

Единният механизъм за преструктуриране

Еврогрупата изрично изисква от България да се присъедини към Единния механизъм за преструктуриране (Single Resolution Mechanism) и фонда към него (Single Resolution Fund), които представляват втория стълб на банковия съюз. Това значи, че при проблеми с някоя българска банка БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете вече няма да имат роля при нейното спасяване или затваряне. Квестори на банката ще се назначават от европейския Единен механизъм за преструкуриране. Мерките за преструктуриране ще се определят там. Тоест контролът върху активите и пасивите, както и върху капитала (акциите с право на глас) на всяка българска банка, изпаднала в проблемна ситуация, ще се упражнява от орган извън обсега на българската политическа система. Стартът на такава процедура - решението дали да се намеси този орган - ще е в ЕЦБ, а не в БНБ. Българското правителство и Фондът за гарантиране на влоговете в банките няма да могат да наливат пари и да „спасяват“ български банки. Това ще гарантира бързина, ефективност и прозрачност на процеса по оздравяване или затваряне на банки в България. И невъзможност за формална или неформална политическа намеса.

Ролята на EIOPA в пенсионния и застрахователния сектор

Еврогрупата изисква засилена роля на европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване в българския небанков финансов сектор. Отначало това ще се изразява в промени на нормативната рамка, които ще се одобрят от EIOPA, но според стратегията за интеграция на капиталовите пазари в ЕС до края на мандата на следващия Европейски парламент (2025 г.) в съюза трябва да се обособи единен регулатор на небанковия финансов сектор, както ЕЦБ ще е единният регулатор на банките.

Това означава затваряне на КФН и прехвърляне на правомощията й към този орган в средносрочен план. А до тогава надзорът на EIOPA и ESMA (европейската агенция, отговаряща за контрола на инвестиционните посредници и управляващите дружества) върху действията на КФН ще е много по-строг. Очаква се след промяна на рисковите критерии за пенсионните и застрахователните дружества да се проведе нов преглед на качеството на активите под контрола на EIOPA. Това ще осветли инвестиции в свързани лица, скрити концентрации при собствеността и нереални оценки на някои активи в портфейлите на пенсионните фондове и застрахователите. Препоръките на EIOPA и ESMA към КФН ще стават все по-задължителни както от гледна точка на методология и регулаторни практики, така и за конкретни казуси, които ще станат достояние на европейските агенции.

Промяната в управлението на държавните фирми

Общата формулировка за подобряване на управленските практики в държавните фирми би могла да се окаже най-големият катализатор за промяна в България през последните 20 години. Логиката за това изискване е да се намали рискът от скрити фискални дефицити в „извънбюджетните“ държавни фирми, основно в транспорта и енергетиката. В зависимост от експертните препоръки на Бюрото за подпомагане на структурни реформи към ЕК (SSRS) може най-накрая българският държавен бизнес да бъде поставен на стабилна икономическа основа и извън директния политически диктат. Това би включвало практики, стандартни за развитите страни, като качване на държавни фирми на фондовата борса, управление на държавните участия от единен фонд под контрола на Министерството на финансите (с периодична отчетност за резултатите пред обществеността), привличане на професионалисти в мениджмънта, засилване на прозрачността при работата им и невъзможност за директно политическо влияние върху дейността. Значителното затруднение за отклоняване на пари към близки до властта структури би намалило корупционния натиск и скритите зависимости в българската политика. Осветляването конкретно на сектора на енергетиката би ограничило и влиянието на руското лоби в страната.

Политическата воля е всичко

Всичко това са неща, които в нормална среда трябва да се случат сами по себе си, защото са необходими на обществото ни. Те са обаче функция на политическата воля на управляващите. Правителството мобилизира многохилядна армия от хора вътре и извън администрацията, за да представи положителен имидж на България по време на европредседателството. В момента е необходимо да мобилизира само 21 души. Стегнат екип от около 20 експерти, компетентни и мотивирани да изготвят в кратки срокове огромния пакет нормативни промени и да ги съгласуват с Брюксел и Франкфурт, и един главен преговарящ, който е овластен да ръководи процеса. Тези хора не трябва да са анонимни и техните качества трябва да са безспорни. Работата им трябва да е на светло, с регулярна отчетност пред обществото.

Премиерът обича да демонстрира как може да се разпорежда на парламентарната си група да гласува това или онова. Да видим дали ще направи така и с този ключов пакет от закони.

Правителството каза „А“ в изпращане на писмо за намерения за кандидатстване в ERM II. Да видим докъде ще стигне в азбуката. Доколкото ангажиментите в самото писмо изглежда не са писани в България, политическата воля за изпълнението им е по-скоро под въпрос. Доверието на страните от еврозоната няма да бъде спечелено с ремонти на градинки пред НДК.

Това е шансът на обществото ни за истинска промяна и край на прехода. Така че натискът, от една страна, и подкрепата - от друга, тези неща да се случат трябва да идва не от Европа, а от всички нас.

*Авторът е управляващ партньор и председател на Съвета на директорите на "Експат Капитал", бивш заместник-министър на икономиката в правителството на НДСВ.