Българският шампион "Лудогорец" е сред 20-те клуба в света, които имат най-голям дял чуждестранни футболисти. "Берое" и "Крумовград" пък са отборите с най-голямо текучество на планетата. Същевременно българската Първа лига е в челните позиции и по нестабилност на съставите на отборите, и по брой на чужденците.

Това са изводите в 89-ия месечен доклад на базирания в Швейцария международен център за спортни изследвания (CIES) с данни до октомври 2023 г. Той сравнява 48 футболни лиги по света според демографските характеристики на играчите в техните отбори: 31 топ дивизии на асоциациите членки на УЕФА, девет от Южна Америка, шест от Азия и две от зона КОНКАКАФ: американската MLS и мексиканската лига MX.

Футболисти в отбор

По показателя най-голям брой футболисти в отбор №1 е бразилското първенство със средно 32.4 картотекирани играчи в клуб. Топ 5 допълват все южноамерикански лиги - Венецуела (31.2), Аржентина (31.1), Колумбия (30.6) и Парагвай (30.2).

Най-предно място от първенствата в Европа заемат гръцката Суперлига и хърватската HNL с по 27.2  - това е 12-о място в световен мащаб. България по този показател е на почти на дъното - 40-а позиция със средно по 25.1 футболисти в 16-те отбора от Първа лига. На последното 48-о място е Словакия с 24.3.

Възраст на футболистите

Анализираните общо 20 779 играчи в 48-те първенства по света са на средна възраст 26,38 г. към 1 октомври 2023 г.

Данните сочат, че Висшата дивизия на Словения е най-младата (средна възраст 24,16 г.), следвана от десет други първенства в Европа - френската Лига 1 е 11-а с 25.45 г. Следва венецуелската Примера дивисион с 25.46 и българската Първа лига е на 13-о място със средна възраст от 25.51 г.

На последните три позиции (46-48) са трите първенства с най-опитни футболисти - Про лигата на Саудитска Арабия (27.90), Джей-лигата на Япония (27.91) и Суперлигата на Китай (28.41).

Според CIES тези данни показват, че в Европа има най-голям фокус върху налагането на млади футболисти. Географските различия във възрастта на играчите са очевидни и на клубно ниво, защото 18 от 20-те клуба с най-млади играчи са европейски, като два беларуски отбора оглавяват списъка - "Енергетик" (20.55 г.) и "Минск" (21.01 г.). Трети е словашкият "Жилина" (22.07), а единствените два отбора извън Европа в Топ 20 са седмият - "Минерос де Гаяна" (Венецуела, 22.43 г.), и деветият - "Енвигадо" (Колумбия, 22.91 г.).

Чуждестранни играчи

Определението на CIES за тях е футболисти, които играят извън страната, в която са израснали, след като са я напуснали при трансфер в чуждестранен клуб. В Топ 8 са все дивизии в Европа, а в Топ 20 има само две извън Стария континент - американската MLS (№9) и тази на ОАЕ (№20).

Челната тройка е съставена от Кипър (70.8% чужденци), Турция (64.3%) и Шотландия (63.2), а България е доста високо в класацията - 12-а, с 45.3%. 

Съвсем логично е при това положение и в Топ 20 на клубовете (те са изцяло от Европа) да има български отбор и това е шампионът "Лудогорец", който е на 18-о място в света със 75.9% чужденци в състава си. Водят два кипърски тима - "Пафос" (92.3%) и "Арис" (Лимасол) (88.5%), а трети е гръцкият "Арис" (Солун) с 85.2%.

Водещият в това отношение неевропейски клуб е "Портланд Тимбърс" от MLS със 74.2% чужденци, което го поставя на 22-ро място в света. "Ал Уасл" от ОАЕ е азиатският тим с най-много чужди футболисти - (57,1%), а чилийският "Коло Коло" - в Южна Америка (37,9%).

Стабилност на състава

CIES измерва в световен мащаб и един много интересен показател - стабилността на съставите, която се определя чрез процента на новонаетите футболисти. Става въпрос за играчи, които са били в съответния клуб по-малко от година.

Техният дял варира от 32,1% в японската Джей-лига до 56,7% в турската Суперлига, а средната стойност е 44,2%. В 264 от 775-те анализирани клуба по света футболистите, подписали договори през последната година, са поне половината от състава.

В това отношение източноазиатските първенства (Япония, Китай и Южна Корея) са сред тези с най-стабилни клубове, докато няколко в Южна Америка (по-специално Парагвай, Еквадор, Колумбия и Уругвай) са в противоположна ситуация. В Европа 4 от 5-те големи лиги (Англия, Испания, Германия и Италия), плюс холандската Ередивизи и тези на скандинавските страни са сред най-стабилните. На обратния полюс са шампионатите в Югоизточна Европа (Турция, Кипър, Сърбия, Гърция, Румъния и България).

В челото на класацията по процент нови футболисти са Турция (56.7%), Кипър (55.3%) и Сърбия (54.4). България е на 12-о място, тъй като повече от половината (51%) от футболистите в Първа лига са нови.

Топ 3 на най-стабилните първенства пък се оглавява от Япония (32.1% нови футболисти), Испания (32.5%) и Китай (33.1%).

При отборите с най-голямо текучество на играчи в Топ 3 на света има два български клуба. Футболистите в "Берое" се задържат средно по 1.16 сезона, като в това отношение старозагорци отстъпват единствено на кипърския "Закакиу" (1.11). "Крумовград" пък поделя третото място със сръбския "Нови пазар" и перуанския "Депортиво Гарсиласо", като и в трите  клуба играчите остават по не повече от 1.17 сезона. 

На обратния полюс са два китайски и два испански отбора. "Шанхай Порт" (5.39 сезона) и "Шъндун Тайшан" (5.03) задържат най-дълго своите играчи, веднага след тях са испанските "Атлетик" (Билбао) (5.00) и "Реал" (Мадрид) (4.83).

В заключение

Демографският анализ на състава на футболните отбори в 48 лиги по света разкрива големи разлики в стратегиите, които следват клубовете. Европейският пазар на труда се отличава от останалите както с по-голямо присъствие на млади играчи, така и с по-висок дял чуждестранни футболисти.

По отношение на възрастта средната стойност във всички 31 анализирани дивизии в Европа е почти 1 г. по-ниска от тази в 17-те неевропейски лиги - 25.97 срещу 26.96 г. Що се отнася до дела на чужденците, разликата е 19,8%: 43,6% спрямо 23,8%. Т.е. европейските отбори са по-склонни да разчитат на млади играчи, независимо дали са израснали в страната, или са внесени от чужбина.

Същевременно Южна Америка и Азия са сходни както по отношение на възраст (с относително малко млади играчи), така и по произход (със сравнително малко чужденци). Но се различават значително по стабилността на отборите. Делът на играчите, които са били в даден клуб по-малко от година, е с 9,8% по-висок в Южна Америка, отколкото в Азия: 49,0% спрямо 39,2%.

Пак по отношение на стабилността има географски специфики само в рамките на Европа, като се наблюдават доста различни нива - на Запад и на Север повече стабилност, на Изток и на Юг по-малка. Това отразява и икономическите различия, като най-конкурентните клубове са склонни да имат по-стабилна работна сила от останалите.