Застаряването на населението и социалните, икономически и бюджетни последици от него са сред основните предизвикателства, пред които са изправени редица европейски държави. Това разкрива обновеният доклад на Европейската комисия. В него ЕК разглежда прогнозите за демографското развитие и ефектите му върху пенсионните системи, здравеопазването, образованието и социалната защита. Фактите и очакванията са доста песимистични. Особено нерадостни са числата за България. Брюксел очаква към 2070 г. нацията ни да се стопи до 4.9 милиона души, а бюджетните разходи за възрастните хора ще достигнат своя пик през 2060 г., когато ще представляват над една пета от брутния вътрешен продукт на страната.

 ЗАСТАРЯВАНЕТО В ЕС

Основната цел на проучването и дългосрочните демографски прогнози е адаптирането на бюджетните политики към измененията в структурата на населението. В най-общ план докладът прогнозира незначителен ръст на населението на ЕС до 2070 г. – от 511 до 520 милиона души, но ще има значителни изменения в структурата на населението. Хората в трудоспособна възраст (между 15 и 64-годишна възраст) ще намалеят значително – от 333 на 292 милиона души за същия период.

Важно е да се отбележи обаче, че този сценарий все пак разчита на увеличение на раждаемостта, на лек спад на нетната миграция, както и на чувствително увеличаване на очакваната продължителност на живота. Тази тенденция обаче е съчетана и с очаквано увеличение на участието на работната сила, особено при жените и хората в пенсионна възраст. На практика очакваната структура на населението на ЕС към 2070 г. е с почти равномерно разпределение между отделните възрастови групи.

Ясно е, че застаряващото население ще постави натиск върху публичните разходи за пенсии, здравеопазване и социални грижи. Любопитно е, че при повечето държави пикът на дела на разходите, свързани с напредването на възрастта, не е в края на разглеждания период, а между 2050 г. и 2060 г., най-вече в резултат на неравномерните демографски тенденции.

Само в няколко държави се очаква спад на дела на тези разходи от БВП, като най-ясно изразен е той в Гърция, Франция и Унгария. Струва си да се отбележи и че новото изследване е малко по-песимистично от предишното по отношение на разходите, като прогнозира малко по-голям дял спрямо публикуваното за 2015 г.

ПРОГНОЗИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Преди да преминем към ефектите от застаряването, които изследването прогнозира за България, си струва да разгледаме и направените допускания, които обуславят очакваното развитие. Към 2070 г. ЕК залага очаквана продължителност на живота от 83.3 години за мъжете и 87.8 години за жените, или увеличение с по около десет години и при двата пола. Това се съчетава с обръщане на тенденцията при нетната миграция от отрицателна към положителна, свиване на населението до 4.9 милиона души и относително задържане на коефициентите на безработица и заетост. В резултат на тези негативни демографски процеси работната сила според прогнозите на ЕК ще се свие до 2.7 милиона души.

България е сред страните, където общите бюджетни разходи за застаряване се очаква да достигнат своя пик малко преди края на периода – от 18.5% от БВП през 2016 г. те ще нараснат до 21.7% през 2060 г. и след това ще започнат да спадат -  до 20.7% през 2070 г. Основният компонент на тези разходи са пенсиите, които ще достигнат 11.6% от БВП спрямо 9.6% днес, следвани от средствата за здравеопазване (5.2% през 2070 г.).

Прогнозите за България сочат, че голямата пречка пред икономическия растеж – прогнозиран да се забави до около 1% средногодишно след 2040 г., ще бъде значителното свиване на населението като цяло, както и конкретно на хората в трудоспособна възраст. Въпреки че според ЕК коефициентите на демографска зависимост в страната остават почти непроменени в дългосрочен план, номинално населението във всички възрастови групи ще се свива чувствително.

БЪДЕЩЕТО:

4.9 милиона души е очакваният от Европейската комисия брой на населението на България през 2070 г.

Прогнозираният пик на разходите по застаряване в България е 21.7% от БВП - през 2060 г.