facebook
twitter

Наблюдател

Сегашна стойност

Дядо Мраз и 16 джуджета

3221
Снимка: Архив
Емил Хърсев

Последните три дни „България“ и „София“ имат по-голямо медийно покритие от шестте месеца европредседателство. И да отбележим – далеч по-централно място в световната преса. Уникалната за нас - като първа за страната, макар формална и повече церемониална позиция на ротационен председател на ЕС, отдавна е рутина за Европа и света: нищо ново, нищо забележително в ритуалната щафета на страните през този символичен пост. Различно и централно за световната икономика място има мисията на китайския премиер Ли Къцян в София за

срещата във формата 16+1

на шефовете на изпълнителната власт на Поднебесния гигант и страните от Централна и Източна Европа. 16+1 е част от приоритетната икономическа програма на Китай днес – инициативата „Един пояс, един път“ (一带一路, и дай, и лу). Предложена в края на 2013 г. от председателя Си Дзинпин, тази инициатива е най-често споменаваният след 2016 г. слоган в официоза в. „Жънмин жъбао“ („Народен вестник“, аналог на „Правда“ в СССР и тогавашното „Работническо дело“). Това е инвестиционна програма за изграждане на инфраструктура, която ще осигури на Китай надеждна връзка през развиващите се страни на Западна Азия, Източна и Централна Европа до индустриалния Запад. В същото време е модел за икономическа експанзия от нов вид, различен от западния „глобализъм“ и тоталитарното планиране в бившия Източен блок. Всъщност

„Поясът и Пътят“ („ПиП“) съчетава двете,

ако трябваше да се разглежда само като финансов проект, щеше да е съвършено невъзможен. Никой (друг) на света не е в състояние нито да изчисли, нито да поеме риска от инвестиция, която има да се изгражда поне 25 години и ще стигне оптимума си след още 50. Никой друг освен страна, която – макар изключително ефективна икономически, - има твърда централно планирана икономика и тоталитарна държава, оглавена от комунистическа партия с марксистка идеология, модификация Мао-Дън-Си (така пише в устава на ККП след последния й конгрес, когато към имената на Мао Дзъдун и Дън Сяопин добавиха Председателя Си). Никой друг освен една страна, която претендира за 8000-годишна писменост и държавност, счита се за единствения извор на цивилизацията и за естествения център на света. Според китайските идеолози

ПиП превръща Китай в център на света,

като осигурява надежден път до Запада. Може би затова сравняват ПиП на Си Дзинпин с плана на Мао Дзъдун за индустриалната революция. Цел на ПиП е да балансира финансовите потоци, насочени на Изток, към САЩ. „Източният път“ на китайската икономическа инвазия (към САЩ) е традиционен. Още през 1870 г. е основана първата държавна компания за стратегически инвестиции "Чайна Мърчънт Къмпани". Днес тя управлява над 1 трилион долара номинални (!) вложения (само ЦК и може би централната банка на Китай знаят колко е реалната им стойност след 148 години капитализация и две световни войни) – златно време за САЩ, където инвестира "Чайна Мърчънт". След 70-те години на ХХ Китай натрупа огромни резерви в САЩ поради положителния си търговски баланс. Днес Народната република е най-големият кредитор на САЩ. Но за разлика от много други държави, които спокойно трупат долари, още от края на миналия век Китай има твърд и траен

план за бягство от долара,

който следва последователно, лимитира новите покупки на държавни книжа за сметка на изкупуване на корпоративни акции и облигации, но и цели предприятия. САЩ вече приемат китайските инвестиции за потенциална заплаха за националната сигурност и на няколко пъти налагат забрана на китайски покупки на стратегически обекти и компании. Китай ползва всяка възможност за диверсификация на инвестициите си от САЩ към Латинска Америка, Западна Европа и все повече към Африка, където е най-големият инвеститор. Предпочита пристанища, летища и обекти по крайбрежието - това е проектът „Морски път на коприната“. Анализаторите твърдят, че с инициативата ПиП, която е част от глобалния проект „Пътят на коприната“

Китай чертае новата икономически карта

на света. Пътищата на коприната вече са четири. Наред с „историческия“ - ПиП и морския през Африка, има и азиатски, а вече и „Леден път“ на коприната през Сибир към Севера. У дома си, в Сибир, китайският Дядо Мраз* вече има проекти, надхвърлящи европейските. Всеки, който погледне картата на копринените пътища, ще забележи, че те заобикалят внимателно другите два региона с милиардно население – Индия и арабския свят. Но са подкрепени от оси, които свързват Китай с Русия и с Пакистан (една от страните с най-големи – на глава, територия и продукт, - китайски вложения и присъствие). Тази деликатна селективност на китайските копринени кроежи е причината „старите“ европейци да са така резервирани към китайското проникване в европейския Изток: в ПиП на Запада е отредена ролята на периферия. Не са тайна опитите на Брюксел да ограничи, ако не да осуети, разширяването на китайското икономическо влияние върху Нова Европа на срещата в София. Не стана.

Китайските оферти са примамливи

дори за страните в Централна Европа, които получават най-сочен дял от инвестициите от Западна Европа. За повечето балкански страни финансов ресурс от Китай е практически единствената възможност. Затова няколко пъти на форума в София премиерът Ли Къцян повтори ключовото послание: китайските проекти няма да разединят Европа. Напротив, имат цел да я съединят и обединят. И това не е куртоазия. Китай иска да разшири влиянието си не само в Източна и Централна Европа, неговият план обхваща и Запада. Затова в София другарят Ли обяви, че към 16-те, скоро ще включи в ПиП и другите желаещи, западни икономически джуджета. Две вече яхат шейната с подаръците. Направо невероятно

България зае ключово място

сред държавите, които след София в Пекин ще наричат не „16-те“, а „страните от Пояса“ („Дайдъ гуомин“). Допреди месеци България изобщо я нямаше на картата на Пояса. Най-големите китайски инвестиции бяха обещани на Босна и Херцеговина (2.5 млрд. евро), Унгария, Сърбия, Черна гора. Обещаните за България бяха точно нула, макар че реалните китайски вложения са над 100 млн. евро. След Софийската среща България оглави класацията и по обещани (над 3 млрд. евро), и по вече договорени (близо 2 млрд. евро) пари. Но труден е бизнесът с Китай, който стана втора в света икономика с нечовешки тежък труд и с цената на дажби по шепа ориз с туршия към супата с риба. Трилионите, които азиатският гигант влага в Европа, са изкарани с немислим и непосилен за нас труд. Китайците трудно дават пари, имат често абсурдни изисквания и работят само по своя собствен начин, който тепърва ще ни изненадва, почти винаги - неприятно. Имат силен хазартен уклон и много малка част изповядват религия, в която „Не лъжи!“ е Божа заповед. И учете китайски, ще ни трябва все повече, дори само за да разбираме по-рано какво бъдеще ни планират.

- - -

* За разлика от християнските европейски държави, които свързват Добрия старец със св. Никола, който раздава подаръци по Коледа, в Китай е по-популярен руският Дядо Мраз, който живее в Сибир.

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Бунтът на отчаяните

Петьо Цеков

17.11.2018

3091 10
Протести, демокрация, омраза
Новата българска драматургия е безкраен монолог

Анелия Янева

17.11.2018

400 4

Коментари

mehudi

г-н хърсев, пишете по теми, които разбирате. тази не ви е силата

Mexicano

Не му връзвай кусур на човека. Свършил е парите и рекъл да надраска нещо-си за някой лев. Пък и не лъже.

провинциалист 2

г-н хърсев, пишете по теми, които разбирате. тази не ви е силата

 

Не знам дали му е силата, но това, което е искал да каже,  ни го е казал.  Добре.

Това, че ви е подразнило, също е добре.

Преди години четох една подобна статия, разкриваща ни величието на „китайското чудо„ (думичката „чудо„ не е случана), която завърши така 

Всеки човек се стреми да направи нещо за своето бъдеще, затова

глупаците учат  английски език,

носталгиците  -  руски, 

футуристите -  китайски,

а прагматиците -  изучават „Калашников„

 

Еднополярният свят не е осъществим. 

И мисля, че Хегемонът достигна своят връх. 

От тук натам, започва свличането в пропастта.

Влез или се регистрирай за да коментираш