Малко е останало от някогашното величие на замъка Райнхардсбрун в Тюрингия. Той е бил лятна резиденция на династията Сакс-Кобург и Гота. През Средновековието тук се е намирал родовият манастир на тюрингските ландграфове. А през XIX век върху руините на манастира е построена лятната резиденция в неоготически стил.
"Спасителите" от Русия
По времето на ГДР замъкът се превръща в хотел. Той е приютявал западни туристи и е бил важен източник на валута за режима. През 2000 година обаче хотелът бива затворен. Замъкът запустява. Шест години по-късно собственикът на малка строителна фирма от Ваймар купува рушащия се паметник на културата за 25 000 евро. През 2008 г. той го препродава на инвеститори от Русия, които възнамерявали да открият луксозен хотел.
Журналистическо разследване на "Дойче веле" установи и цената, на която е закупен полуразрушеният замък - 12 милиона евро! Само за две години цената се е повишила близо 500 пъти. На такава сделка биха завидели и най-изпечените спекуланти. Преди време прокуратурата в Ерфурт започва разследване по подозрение за пране на пари. Следствието завършва безуспешно. "Не беше установено сътрудничество с руските следствени органи", казват от прокуратурата в отговор на запитване на "Дойче веле".
Следователите от прокуратурата в Ерфурт установяват, че парите за покупката на замъка не са дошли от Русия, а от другия край на планетата - от централноамерикански Белиз. Наред с Панама Белиз се слави като офшорен оазис, където човек може да укрива парите си от любопитните очи на данъчните следователи. Милионите за замъка Райнхардсбрун са били предоставени под формата на кредит от белизката компания Albany Properity S.A. на германската фирма BOB Consult GmbH. Кредитът е постъпил по сметката на германската фирма през април 2009 г., малко след като неин изпълнителен директор става руският гражданин Игор Харченко. Само след два дни Харченко превежда сумата на бившия собственик на BOB Consult GmbH. В резултат на тази "многоходова" операция фирмата от Тюрингия остава с големи непогасени дългове.
Съгласно документи от германския регистър, с които разполага "Дойче веле", става ясно, че белизката компания, отпуснала многомилионния кредит, е собственост на живеещия в Лондон руски гражданин Константин Острягин. От 2013 г. той е изпълнителен директор на BOB Consult GmbH, която е собственик на замъка Райнхардсбрун. Събеседници на "Дойче веле" в Ерфурт и в градчето Фридрихрода, в което се намира замъкът, казват, че общуването с Острягин се осъществява чрез адвокати. Той самият не се интересувал от съдбата на замъка и не се появявал в Тюрингия.
Откъде толкова много пари?
Константин Острягин идва от Далечния север. Той е син на дългогодишния държавен служител и депутат в Държавната дума Анатолий Острягин. Според единния държавен регистър за юридически лица четирите деца на Анатолий Острягин още на младини стават основатели и собственици на десетина фирми, които се занимават с бизнес в различни региони на Русия. Бизнесът им е ориентиран главно в логистичната сфера, в нефтения и газовия отрасъл, както и в търговията с недвижими имоти.
Анатолий Острягин формално няма нищо общо със замъка в Германия. В момента на покупката той е депутат в Държавната дума от партията "Единна Русия" и не се занимава активно с бизнес.
Покупката на замъка всъщност е била семейна инвестиция на децата на Острягин. Вероятно точно бизнес интересите в пазара на недвижимите имоти са довели Острягини от Сибир в германската провинция, където по това време се продава замъкът.
Офертата за покупката обаче е постъпила от Игор Харченко, който също е учредител на няколко строителни фирми. Той е бил в Тюрингия няколко пъти по линия на академичния обмен.
Между другото Харченко е лежал в германски затвор за редица престъпления. Едно от делата касае разхищението на средства във фирмата BOB Consult GmbH, чийто изпълнителен директор преди Острягин е бил именно Харченко. През 2009 г. той е бил назначен от собствения си син Александър. Харченко-младши, както и бащата, е бил доверено лице на Острягини при покупката на замъка в Германия. Назначавайки баща си на работа в германската фирма, Александър Харченко подписва договор с него, съгласно който в случай на уволнение на Харченко-старши се полага компенсация в размер на почти 6 милиона евро. Бащата не остава длъжник на сина си и му изплаща хонорар за "консултации" в размер на над 3 милиона евро. Тъй като фирмата няма пари, като залог за обезпечаване на тези искания е вписан замъкът Райнхардсбрун. Според документите, които са на разположение на "Дойче веле", Острягини като че ли не са знаели за машинациите на назначените от тях мениджъри. Харченко е освободен от затвора. А делото, свързано с Райнхардсбрун, е прекратено по процедурни причини.
"Купете го за 1 евро!"
През 2016 г. Константин Острягин предлага на правителството на Тюрингия да купи замъка за 1 евро. Той обаче получава вежлив отказ. В случай на покупка от страна на правителството в Тюрингия данъкоплатците би трябвало да погасят дълговете на Острягин към неговите партньори Игор и Александър Харченко в размер на милиони. "Ние бяхме готови да купим замъка без дългове. Но този вариант не устройваше продавача", заявиха от пресслужбата на правителството на Тюрингия.
Затова през 2017 г. Тюрингия започва процедура по отчуждаване на замъка за сметка на държавата. В началото на юли тя приключи успешно: замъкът Райнхардсбрун вече е собственост на Германия - без дълговете на бившия му собственик.
Правителството на федерална провинция Тюрингия вече е планирало в бюджета за следващата година 1.9 милиона евро за първоначалните реставрационни дейности в Райнхардсбрун. Според експертни оценки пълното възстановяване на замъка ще струва между 30 и 40 милиона евро. Затова и Тюрингия най-вероятно ще търси нов собственик на историческата постройка.
