Медия без
политическа реклама

Чумата винаги поразява беззащитните

До драмата в Странджа се стигна след трупани с години проблеми, съчетани с нелепи днешни управленски действия. Задава се криза и на север…

Драмата с избитите животни в Странджа не е от днес. Чумата по дребни преживни животни бе констатирана на 19 юни, сред хората в региона имаше тежко очакване в предишните дни. Покъртителните кадри с избити овце и кози постепенно набираха популярност в социалните мрежи, за да предизвикат тези дни всеобщ ужас. Няма сърце, което да не се трогне от поредната голяма драма в България – на хора, живеещи в труд и лишения, се отнема единственото, което имат.

Мнението на двете срещуположни страни е известно. Властите в лицето на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) твърдят, че заразата няма как да се спре освен с избиването на околните здрави животни. Тя наистина се разпространява бързо. “Изолирането” би било мярка на хартия, защото ще се наруши. Стопаните отвръщат, че е абсурд да се унищожават здрави стада. Не се изчаква време за изграждане на имунитет, отнема се поминък на цял регион. Мнението на засегнатите хора включва убеденост -

властите се престарават с цел да се харесат на Брюксел,

 

а и че всичко това се прави умишлено с корист – да се унищожи фермерството, да се обезлюди Странджа и т.н.

През изминалия уикенд социалните мрежи се изпълниха със страсти. Добре е, че обществото се фокусира върху този проблем, но истината е, че той е много стар и дълбок. 2 плюс 2 при него невинаги е 4. В южните региони битуват например неофициални мнения, че болестта и друг път е била в България, но животните са си изграждали имунитет. Отделно от това чумата по животните не е опасна за хората, подобно на бруцелозата например. Но поражения търпи количеството и качеството на животинската продукция, откъдето идва изискването за крути мерки. Целият процес със заразите принципно е много труден за проследяване – разболее се животно, фермерът го е страх от последиците, коли го и заравя; не сигнализира никъде, не става ясно от какво точно е било болно животното; и никой няма нищо против това, защото иначе би настанал апокалипсис за сектора и държавата.

Има нещо, което не е широко известно. То е, че превантивно ваксиниране, което би спряло или поне ограничило заразите по доста ключови болести, не се извършва. В някои случаи се прави вече след възникване на огнище.

 

Което е все едно да лекуваш болен от СПИН.

 

Но сложи ли се ваксина, настават ограничения върху търговията – забрана да се продава продукция за определен период в ЕС. Така бе с нодуларния дерматит, който върлуваше преди 2 години по кравите. Ваксини  се сложиха едва след пръкване на заразата, макар да се знаеше, че такава ще има. Превантивни действия не бяха извършени, защото търговските рестрикции щяха да обхванат големи райони – включително незасегнати. После българската власт се похвали, че е издействала от ЕС възможност да се продава продукция при определени условия.

С чумата сега положението е същото – ваксини не се слагат превантивно, защото такава е практиката в ЕС (потвърди го земеделският министър Порожанов преди дни). А сложат ли се, ще има търговски ограничения. Защо регламентите са точно такива, не се знае, но са факт - в резултат в граничен район като България зарази трудно може да се спрат.

Има едно интересно следствие от казуса с ваксините. То е, че жертви при плъзване на болести стават най-често дребни стопани. Големите ферми успяват да създадат по-добри условия за животните. Малките не могат – отглеждат ги на свободна паша и водопой. Затова са и по-податливи на зарази. Конспиративната версия е, че липсата на превантивно ваксиниране се прави “централно” в услуга на едрото фермерство – да унищожава дребното. Неконспиративната е, че ваксинирани животни създават рискове за здравето на хората, оттам идват и ограниченията за търговия с продукция. Извън тези “принципни” постановки в България много дребни стопани са убедени, че не толкова ЕС, колкото родните им едри конкуренти им подливат вода с цел да ги ликвидират.

Днешната драма дойде насред тази обективно нелека ситуация. Но българската власт определено влезе в проблема като слон в стъкларски магазин.

 

Рисковете не бяха облекчени, а напротив - утежниха се.

 

Най-напред властта е отговорна за проникване на заразата. Чумата се предава при животински контакт. Най-вероятно е дошла от Турция. Или през прословутата гранична ограда се промушват животни, или е изтърван внос на болни. Слаб 2 за граничния контрол.

Вторият проблем е свързан с пренебрегването на “формалностите”. Стара практика у нас е животни да се избиват чрез административно пренебрежение относно протоколи, разгласяване на регламенти, заповеди и т.н. Вероятно освен навика причина за това е и бързането. Но в очите на засегнатите стопани тази практика е наливане на бензин насред огромен пожар.

Третата грешка е комуникационна. Тя не касае толкова фермерите, защото те са наясно с рискове и следствия. Засяга общественото мнение, а то е важно в XXI век. При толкова много съмнителни действия в последните години (птици, коне и т.н.) БАБХ не бива да действа без предварителна разяснителна кампания – до какво може да доведат заразите, какво следва да се предприеме и т.н. В очите на мнозинството българи днешните властови действия приличат на безпричинно насилие над хора и животни.

Четвъртият проблем е много голям – компенсациите. “Въпреки че разчетите по пазарни цени показват обезщетения от средно 225 лева за животни под селекционен контрол и 140-150 лева за останалите, министърът се ангажира компенсациите да бъдат завишени до минимум 190-200 лева на евтанизирана коза или овца” – така земеделското министерство информира за ангажиментите, поети от Порожанов пред фермерите в Странджа. Но това са крайно недостатъчни суми. В другите европейски държави те са значително по-големи. От една страна, българските фермери спазват общи регламенти в ЕС, но от друга –

 

обезщетения се извършват на ниските български цени

 

А вредата за стопаните не се изчерпва само с избите сега животни. Усложнява се и от последващия карантинен период за продажба.

Има и пети проблем, той е базисен и също е свързан с общата европейска политика. България като гранична държава определено следва да издейства по-либерален режим – и за ваксините, и относно действия при недоказани все още огнища. Може да се помисли за качествена лаборатория у нас, за да не се хаби време при пробите и да не се унищожават животни в промеждутъка между анализите. Такива действия не биха се постигнали лесно, изискват много пари и потенциал. Но България няма друг избор, без тях е обречена на постоянни зарази и избиване на животни. В това направление нищо принципно не е сторено. А е най-важно с оглед на бъдещето.

Ситуацията по южната ни граница никак не е лека, това вече е известно. Но и на север е трагично абсурдна. В Румъния, в района на Тулча, върлува африканска чума по свинете. Може да влезе в България. От едно становище на Националния ловно-рибарски съюз, публикувано в петък, става ясно

 

какво точно са направили депутатите

 

без много шум миналата седмица. “На 11.07.2018 г. беше гласуван и приет на първо и на второ четене Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, с който се регламентира откриването на сезона за групов лов на дива свиня през 2018 г. да бъде още от месец юли”, пише в становището на ловците. “От години групов лов на дива свиня в България се провежда от 1 октомври (…). Мотивът на народните представители е нуждата от своевременно редуциране на популацията на дивата свиня на територията на цялата страната с цел превенция на проникването и разпространението на африканската чума по свинете. Според тях чрез драстичното увеличение на ловните излети с над 100 000 ще се достигне желаното редуциране на популацията на вида по възможно най-бързия начин (…). Не приемаме опити за прехвърляне на цялата отговорност за превенцията и овладяването на последствията от навлизане на африканската чума на неправителствени организации, каквито са ловните сдружения”, се казва още там.  С други думи, с превенцията срещу заразата от север са натоварени…  доброволни сдружения като ловците. В становището си те пишат още, че депутатското решение е взето набързо, без обществено обсъждане и всъщност представлява риск за дивеча, а и за здравето на ловци, туристи, билкари, гъбари, които летем са из гората.

Такова е накратко положението с болестите при животните в България. То е тежко и поради обективни фактори, усложнява се от субективни. В тази картина, в която трудно може да се каже кой е непременно виновен и невинен, единственото сигурно е, че цената я плащат беззащитни хора.