"Да обичаш Пабло" не е филм за художник, въпреки че неотдавна гледахме аналогично озаглавения "Да обичаш Винсент" за Ван Гог. Съответно този не е посветен на Пикасо, а на Ескобар, и представлява биографичен разказ за известния наркобарон от гледната точка на неговата любовница Виргиния Вайехо. Бившата тв водеща, която днес живее в Маями, след като получи закрила от американските власти в замяна на свидетелските си показания, е автор на книга със спомени за съжителството си с колумбийския престъпен бос. "Да обичаш Пабло, да мразиш Ескобар" е точното име на нейното произведение, върху което се базира филмът на Фернандо Леон де Араноа.

Екранът не за пръв път посяга към съдбата на убития през 1993-та (на 44 години) наркобарон. Сериалът "Наркос" на Netflix, който претърпя вече три сезона, разказа с огромен успех за възхода и падението на колумбийските картели за кока. Ролята на Ескобар в него се изпълнява по блестящ начин от бразилския актьор Вагнер Моура. Когато човек гледа "Да обичаш Пабло", несъмнено ще прави постоянно сравнение с превъплъщението на Моура, макар че в ролята на боса на картела "Меделин" този път влиза един от най-признатите актьори на нашето време - Хавиер Бардем (първият испанец, носител на "Оскар" за мъжка роля). 

Интерпретацията на Бардем е сред малкото безспорни неща във филма на Фернандо Леон де Араноа. С шкембе, полу(или напълно) гол, нечистоплътен - външно и вътрешно - във всяка своя сцена, испанският актьор за пореден път в кариерата си се разтваря напълно в образа на злодей, макар сценарият и режисурата да не му дават особени шансове за развитие или дълбочина. В още по-голяма степен това важи за Вайехо, от чието име се води разказът. Тя е красива, повърхността й се движи през филма без почти никаква мотивация. В ролята е Пенелопе Крус - житейската половинка на Бардем, и именно това партньорство е основният коз на "Да обичаш Пабло". Ако не залог за качество, то поне "кукичка" за привличане на публика.

Химията между двамата партньори пред и зад камерата е неоспорима, но това е факт, отдавна известен - макар да се събират на снимачната площадка на "Вики, Кристина, Барселона" на Уди Алън, двамата споделят гореща сцена още в "Шунка, шунка" на Бигас Луна от 1992 г. В "Да обичаш Пабло" аз така и не разбрах защо именно Вайехо обича Ескобар освен заради скъпите подаръци и сигурността (има неин монолог по този въпрос), която й дава битието на луксозна мутреса - поне преди светът им да започне да се разпада. В началото се среща и патетично описание на филантропията му. Навярно обяснението е, че за нея той е не по-малко "трофей", отколкото тя за него.

Общо филмът е схематичен, регистриращ безстрастно моменти и факти, а не изграждащ цялостен образ. Де Араноа като че не е бил много сигурен каква история точно иска да разкаже - за Ескобар като жесток убиец (не липсват сцени за брутално насилие), който прави секс с малки момиченца в джунглата, или за Ескобар като семеен мъж и грижовен баща. Противоречията в образа му несъмнено са налице, но филмът е разпилян, нефокусиран, не обогатява с нищо популярния публичен образ, за когото се знае много от новините и преди да сме гледали "Наркос". За съжаление, ето един чудесен пример как в един тв сериал може да има повече кино, отколкото в "истинска" филмова продукция. 

Любопитен факт: части от "Да обичаш Пабло" са заснети в България и това е сигурен белег, че филмът не е на високо ниво: от "Ню Бояна" все още не е излязъл нито един първокачествен холивудски филм, независимо колко големи звезди са пристигнали тук да заработят някой долар.