Министърът на финансите, а не на икономиката ще изпълнява новия закон за регулиране на пазара на горива. Това гласува на последното си заседание през миналата седмица за второ четене водещата парламентарна комисия за борба със сивата икономика. Според най-новите текстове финансовият министър ще води регистрацията на фирмите, които се занимават с търговия, съхранение и превоз на горива и ще следи как те спазват закона.
Парадоксалното е, че точно ведомството на Владислав Горанов даде негативно становище по законопроекта, внесен в началото на годината от депутати от всички парламентарни групи. С мотива, че борят сивия сектор, народните представители бяха заложили твърде високи изисквания за собствен капитал и банкови гаранции към играчите на пазара. Това предизвика остро недоволство от по-малките фирми, които обявиха законопроекта за лобистки и обслужващ интересите на големите компании от Българската газова и петролна асоциация. Земеделските стопани също протестираха, като в казуса се намеси и премиерът Бойко Борисов.
"Министерството на икономиката няма капацитет да извършва и поддържа регистрацията на фирмите, които се занимават с търговия, съхранение и превоз на течни горива. Показателно за това е, че министърът на икономиката три пъти смени позицията си по законопроекта. Веднъж го подкрепя, после не го подкрепя...", заяви шефът на парламентарната комисия за борба със сивата икономика Емил Димитров-Ревизоро, който е и основният двигател на промените. 
От изказванията на депутати от ГЕРБ на заседанието стана ясно, че Горанов категорично е отказал да бъде натоварен с тази задача. Позицията на финансовото министерство е, че законопроектът може да донесе наказателна процедура срещу България от страна на Брюксел заради предвидените изисквания, които ще ограничат кръга на лицата, търгуващи с горива.
"Ако питате мен, най-добре е с регистрацията и контрола да се заеме министърът на енергетиката, защото горивата са енергийни продукти", обяви Емил Димитров. По думите му обаче най-подходящ е финансовият министър, защото цялата информация за фирмите е в подопечната му НАП, която пък имала достъп до митническата информационна система и регистъра на земеделските стопани. "На второ четене вие преценете как да гласувате - за икономическия министър, за финансовия или за енергийния", обърна се към депутатите Ревизоро.
Голяма част от спорните текстове, въвеждащи утежнени условия за достъп до пазара на горива, вече са отпаднали при второто четене на законопроекта. Така например вече няма изискване земеделските стопани да слагат измервателни уреди на резервоарите, от които зареждат селскостопанската си техника, и да дават банкови гаранции от 20 000 лв. Изискваният собствен капитал за търговците на едро пада от първоначалните 3 милиона на 1 милион лева. Десетократно се намалява капиталът за търговците на пропан-бутан - до 20 000 лв. От транспортните фирми няма да се изисква да правят обезпечения от 3000 лв. за всяка цистерна, с която се пренася гориво. Падат и изискванията за висше образование и 5-годишен стаж за собствениците и управителите на бензиностанции.
Въпреки това България продължава да рискува наказателна процедура пред Съда на ЕС заради този закон. Причината е, че комисията на Ревизоро, която е водеща, не е пратила проекта за задължителна нотификация в Европейската комисия. Такова задължение има според директивата за техническите регламенти от 2015 г. Точно тази препоръка е отправило към депутатите преди време Министерството на икономиката, тъй като новият закон въвежда нови технически изисквания и регулаторни режими. На заседанието на комисията депутатът от "Обединени патриоти" Християн Митев настоя в преходните и заключителни разпоредби да бъде записано, че законът ще влезе в сила след получаване на нотификация от Брюксел. Това предложение обаче бе отхвърлено от всички останали членове на комисията. Всички фирми в петролния бранш ще имат 6 месеца да се съобразят с новите изисквания на закона.