Отстраненият кмет на "Младост" Десислава Иванчева и осъденият за наркотрафик и пране на пари Евелин Банев-Брендо имат само една допирна точка - и двамата са клиенти на прокуратурата. Разликите обаче са съществени.
Първата е, че Банев е признат за виновен за извършени престъпления като крупен наркотрафикант и има присъди, за които трябва да лежи в три затвора - в Италия, Румъния и България. Иванчева не е осъдена.
Втората е, че преди да стане окончателно ясно, че Банев трябва да влезе в затвора, той се разхождаше необезпокояван на свобода. И на широката българска общественост
беше ясно, че няма намерение да лежи в затвора, а ще духне.
Като братя Галеви и много други престъпници.
В Америка, когато някой е обвиняем за тежко престъпление и има опасност да се укрие, се намира в ареста. В деня на произнасянето на присъдата бива доведен в съда и ако е оправдан, незабавно се освобождава, но ако е намерен за виновен, поема направо за затвора. В България не е така. България е рай за престъпниците, които имат средствата и възможностите да изчезнат някъде из широкия свят, когато усетят, че ги грози затвор.
Иванчева обаче нямаше привилегията, предоставена на Брендо, да се разхожда на свобода след повдигнатите й обвинения. Никой не разбра защо е необходимо да бъде държана толкова дълго в ареста. Тя няма средствата и възможностите да изчезне в чужбина, пък и защо да бяга, като не е ясно дали ще бъде осъдена? Нито пък може да повлияе на разследването, защото беше отстранена от длъжност.
Показният арест на Иванчева и на заместничката й Биляна Петрова предизвика и други въпроси, каквито никога не възникнаха по отношение на Брендо, защото
той не беше подложен на такива унижения
Когато се арестува опасен заподозрян, който може да окаже съпротива, към него се прилага сила и той бива окован с белезници. Но никой не може да очаква Иванчева и придружаващата я Петрова да окажат физическа съпротива. Защо трябваше да бъдат оковани с белезници и държани над 7 часа на слънце без вода? Защо в ареста участваха и служители на Комисията за противодействие на корупцията, на която работата е да разследва, а не да се занимава с показни арести? Защо някои от арестуващите ги бяха с маски на лицето, като че се арестуваха крупни мафиоти, които, ако разпознаеха арестуващите ги, можеха да им отмъстят? И защо на първото заседание за мерките за неотклонение двете жени бяха затворени в клетки за опасни престъпници, където досега не са вкарвани нито терористи, нито наркотрафиканти или даже убийци. Защо трябваше да се явяват на заседания в съда с ръце, закопчани на гърба? Основополагащ принцип в правосъдието е, че един човек, арестуван и обвинен в извършване на престъпление, се счита за невинен до доказване на противното. Ако Иванчева е извършила престъпление, то трябва да бъде доказано в съда. Дотогава е валидна презумпцията за невинност. И тъй като няма опасност двете жени да се укрият, защо не бяха освободени под някаква разумна гаранция?
Може ли някой да отговори защо на крупния международен наркотрафикант, за когото всички предполагаха, че ще изчезне,
беше разрешено да се разхожда на свобода у нас, докато Интерпол го издирваше
по искане на Румъния. Да не забравяме, че Италия ни го предаде като арестант само за да го съдим, а тук веднага беше освободен. За какви висши протекции става дума при Банев, та излезе на свобода, и на кого Иванчева и Петрова толкова пречат, че са държани в ареста вече три месеца?
Иванчева придоби известност с това, че най-неочаквано и като независим кандидат победи претендента на ГЕРБ в избор за кмет на ключовия столичен район „Младост”, където се преплитат много интереси. И затова от зрелищния и показен арест, шума и продължителното й необяснено държане в ареста лъха неприятен политически привкус, създава се впечатление какво го очаква всеки, който се опита да превземе бастионите на ГЕРБ. И се налага и друг тревожен извод - че прокуратурата, антикорупционната комисия и съдът с действията си май не са толкова безпристрастни и неутрални, колкото би трябвало да бъдат.
Сега нищо чудно държавата ни за пореден път да бъде осъдена за нарушаване на човешки права в Страсбург. Но на тези, които са нарушили правата им, не им пука - глобата, няма да бъде платена от техните джобове, насреща както винаги ще бъде българският данъкоплатец.
