Никой не разбра откъде точно дойде заразата, но след като порази добитъка в страната, по странни стечения на обстоятелствата вирусът се пренесе и в Народното събрание – изследователи все още нищят въпроса как се е случило това и какво е общото между политик и чифтокопитен бозайник, като от Европейския съюз изпратиха специален транш на еднократна парична субсидия специално по случая.
Първоначално народните представители не взеха на сериозно симптомите, които предизвиква бактерията, които, за разлика от симптомите при козите, тук се изразяваха в огромно желание за работа без почивка в името на избирателите. Дълго време хората на властта, вместо да вземат сериозни мерки, приемаха този първи симптом на заразата като нещо едновременно забавно и странно – представяте ли си, точно на нас да ни се е доработило по време на летните отпуски, побутваха се из коридорите на Народното събрание те, сигурно е някакъв летен вирус, дано само не е и с повръщане, ха-ха.
Втората фаза на заразата обаче, а именно – небивала гузност, последвана от решение за категорична и абсолютна прозрачност на работата, сериозно притесни политиците, а всичките им опити да си останат нагли пердета без срам завършваха грозно и безуспешно. Изследователите все още нищят случая с онзи самоотвержен народен представител, който в името на колегите си реши публично да се изправи и да заяви, че каквото и да му коства, няма да позволи на някакъв тъп вирус да му попречи да си работи нормално без скрупули и в сянка, както досега... От страх на погребението му два дни по-късно не присъстваше почти никой, а от Европейския съюз изпратиха специален транш на еднократна парична субсидия специално по случая.
Третата фаза на заразата – публичен отказ от лобизъм, тотално хвърли в шок всички и съвсем малко след това хаосът се настани в страната.
Представители на едрия сенчест бизнес в България, вложили огромни средства в различни народни представители с цел лобизъм, оформиха жива верига около парламента с искане за незабавно и мащабно клане на 240-те заразени народни представители. Имате ли представа, плачеше пред телевизионните камери един от засегнатите бизнесмени (който по-късно стана и лице на протестите), колко пари съм вложил в тия хрантутници, само и само да ми прокарат онзи закон там за онова нещо... сега покрай тази зараза всичко отива по дяволите и ще ми се наложи да се справям като някой от ония гърбави от работа хора – аз нито съм учил за това, нито знам как се прави, ще фалирам за два дни, от работа не се става гербав, а гърбав, затова настоявам за незабавна помощ от Европейския съюз!
Не след дълго и представители на строителния бизнес в страната, наричани на галено „фирми на абонамент за обществени поръчки“, докараха техниката си в центъра на столицата и блокираха движението с дни. На мен това ми е хлябът, разбирате ли, бършеше сълзи един от крупните строителни шефове, дават ми обществената поръчка, делим парите и с каквото там е останало, слагаме по пътищата някакъв асфалт... а сега ще трябва да се състезавам с останалите фирми на равни начала, не съм учил за това, не знам как се прави, ще фалирам за два дни, настоявам за незабавна помощ от Европейския съюз!
Изследователи все още спорят дали сълзите на босовете на вкус са били солени като на нормалните хора, или напротив - по-сладки, а от Европейския съюз изпратиха специален транш на еднократна парична субсидия специално по случая.
Този път обаче парите бяха светкавично откраднати и всички си отдъхнаха – явно заразата отминаваше.
