На 1 април имаше хора, които сериозно смятаха, че китайската космическа станция "Тянгун 1" ("Небесен дворец 1") ще падне в България, защото траекторията й минаваше над нея. На другия ден се разбра, че е паднала в Тихия океан - доста далеч, но по същата траектория.
На седмия форум 16+1 миналата седмица, чийто домакин бе София, се изсипаха мечти за китайски инвестиции, сякаш хазната на "Небесния дворец" се бе продънила точно над главите ни при разпадането му в плътните слоеве на атмосферата. Всичко онова, което от десетилетия не помръдваше, изведнъж стана възможно, защото изглеждаше, че китайският премиер Ли Къцян бе донесъл торба с лесни пари за раздаване. Премиерът Бойко Борисов едва смогваше да му изрежда: АЕЦ "Белене", магистралите "Хемус" и "Черно море", скоростно шосе Русе - Свиленград с тунел под Шипка (да не го забравим, че от 20 години го "правим"), железопътна линия Русе - Варна и други по-дребни заявки като коридори 8, 4, 10 и вертикалните коридори с Румъния, Украйна, Унгария, Словакия, Чехия. Трябвало само да се намери подходящата формула, за да не влиза Китай в конфликт с европейските правила за държавни поръчки, "защото при нас има инфринджънт процедури, за държавна помощ и т.н."
По тази причина Ли Къцян предложи първо да се направи Глобален център за партньорство на Централна и Източна Европа с Китай, в който китайските инвеститори да изучават европейските директиви. Борисов веднага отвърна, че има готов човек за началник на този учебен център (защото вече няма друга работа). Така форумът приключи с конкретен резултат - министърката на европейското председателство Лиляна Павлова, която вече нямаше какво да прави, защото председателството свърши, си намери нова служба, в  която ще мине на китайско финансиране.

Китай ще е "спонсорът", както каза Борисов

Така торбата на Ли Къцян бе развързана за една началническа и десетина по-малки заплати, колкото вероятно ще бъдат сътрудниците на Лиляна Павлова. Не е много нито за втората икономика в света, нито за бившата министърка, която прие да бъде главен лектор в новия ПУЦ (професионално-учебен център). За да удари политическо рамо на Борисов, китайският премиер направи и втори жест - предложи да изкупи 10 000 тона сух тютюн от България, което означава, че на всеки китайски пушач (около 400 милиона) ще донесе от Страната на розите по кутия цигари Made in China.
Някога бившият външен министър Соломон Паси мечтаеше всеки китаец да изпие по една българска бира, за да се оправи нашата икономика. Сега ще се задоволят с кутия цигари, а мечтите му могат да  се възнесат на ново небе. Възхитен от посещението на Ли Къцян, той прегърна визионерски и идеята на китайския държавен глава Си Цзинпин "Един пояс, един път", като предложи да се направи

нов "Ориент експрес" между Европа и Азия

За разлика от стария влак с маршрут Париж - Истанбул новият щял да се движи според Паси по маршрута Лондон - София - Пекин и да развива до 1200 км/ч (по-бързо от самолет). Ако знаеха китайците колко богато въображение имаме за харчене на чужди пари, щяха да са още по-предпазливи.
В същото време българският бизнес и опекунстващата го държава не намират за нужно да представят на някоя от ежегодните си срещи с тях поне един конкретен проект, който да става за подписване и изпълнение. Нахвърлят се идеи в последния момент, и то само защото не са се намерили европейски пари за тях. Или както призна премиерът Борисов, целта му е "да завършим общи проекти, за които няма пари по кохезионната политика". Според него Китай заслужава ролята на резервна гума, която да влиза напълнена с пари през европейската  граница, стига да не я хванат брюкселските митничари. В този смисъл се чуха

големи приказки за големи пари

- подписано бе рамково споразумение за 10-годишна кредитна линия от Китайската банка за развитие към Българската банка за развитие в размер на 1.5 млрд. евро. Изпълнителният директор на ББР Стоян Мавродиев се наду от гордост пред медиите: "Китай беше отделил 2 млрд. евро за цяла Централна и Източна Европа за финансиране на проекти. Ние получаваме 75% от средствата, а останалите 25% са за останалите 15 държави. Това говори много добре като резултат. Даже с няколко наши колеги от Унгарската банка за развитие, от Сърбия, от Словения си говорихме, те със завист казаха: "Как го направихте?" (в. "Стандарт").
Коментар в стил "Посмали малко!" направи пред в. "Сега" Захари Захариев, който от една година е председател на Националната асоциация "Един пояс, един път": "В икономически план има много "сапунени мехури", които са далеч от реалността. Примерно тази кредитна линия, за която те говорят по отношение на Българската банка за развитие чрез Китайската банка за развитие, вече имаме известен опит с първата линия от 50 милиона евро - не бяха усвоени, а доколкото си спомням, бяха усвоени около 12 милиона по неясен път на кого и колко са давани. След това китайците вдигнаха кредитната линия преди една година на 100 милиона - и те не са усвоени. Тук говорим за условни пари, без да се знае кой как би могъл да ги усвои. Това, че има кредитна линия, все още не значи същински пари. От проектите, които се дискутираха по време на форума в София, нито един няма проектна готовност, няма сериозно разработени технико-икономически показатели. Нека видим договори между компании от българска и китайска страна. Всичко е в кръга на условностите."
Факт е, че когато заговори за сътрудничество с китайците,

България изпада в плен на източната митология

Техен бизнесмен щял да прави футуристичен град в Равно поле край град Елин Пелин. Там щели да се стичат богаташи от цял свят. На същото място имаше голф игрище, където също щяха да се стичат богаташи, но собственикът му предпочете да се отърве от имота и го продаде на китаеца. А футуристичният град се оказа поредното фентъзи. Захари Захариев, който изучава манталитета на китайците от десетилетия, обясни защо е скептичен: "Тези бизнес форуми (като софийския) са по-скоро говорилня. Китайските компании идват да проучват конюнктурата, но няма сериозно участие на наши големи компании. Освен това китайците следват принципа, че когато се тръгне с някой проект прекалено шумно, той обикновено се проваля. Затова съм скептичен и за АЕЦ "Белене". От всичко направено досега можем да си спомним един нереализиран завод за фуражни смески в Добрич и едно провалено арендуване на земи в Северозападна България за производство на фуражни култури, които трябваше да са суровина за фуражните смески. Последната голяма идея  бе концесията за летище Пловдив, което трябваше да обслужва карго полети, но за зла участ преди седмица загина при нелеп инцидент във Франция китайският магнат Уанг Джиан, който бе съосновател и председател на концесионера "Хайнан груп". Подписването на сделката бе отложено в средата на юли и сега не е ясно каква ще бъде съдбата й.
Онези в Източна Европа, които би трябвало да ни завиждат, всъщност ни показват

как се работи, без да се шуми

Големите китайски проекти са в Полша, Унгария, Румъния и Чехия. А на Балканите китайският интерес е фокусиран върху Гърция, и по-точно към пристанищата в Пирея и Александруполис. Директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков обясни пред "Сега": "Ние не се вписвахме в китайската стратегия. България изпада от техния интерес, защото взеха пристанището в Пирея и пътят на север мина през Македония и Сърбия в посока Будапеща и Виена, тоест покрай България. По проекта "Един пояс, един път" са активни румънците, които искат да привлекат потока китайски стоки през Констанца по фериботната линия през Черно море Трабзон - Констанца. От подписаните документи повечето са политически декларации за намерения. Това е политически знак, но какво ще излезе, зависи от нашата активност и доколко ще се впише в техния интерес."
Ако се съди не по официалните декларации, а по видимото с просто око, интересът на китайците към България намалява, вместо да расте. Някогашният наплив, стремежът да се отварят магазинчета и ресторанти е отшумял. "Изтеглят се, търсят си пътя към Европа. След като и бежанците не искат да останат у нас...", коментира Любомир Кучуков и предпочете да не задълбава повече в проблемите на държавата и нейния международен пиар.
Срещата 16+1 трябваше да завърши с общ документ, наречен "Насоки от София". Но той не се появи. От България Ли Къцян сам си избра посока към Германия, където на другия ден посещението му завърши с търговски договори за 20 млрд. евро. Сключени бяха сделки (а не рамкови споразумения) между китайски компании и лидерите на германската икономика - BASF, BMW, "Фолксваген", "Даймлер", "Сименс" и "Бош". Коментатори в Германия посочиха, че засилените търговски връзки между Европа и китайския бизнес са отговор на търговската война, започната от САЩ. За добро или зло България остава далеч от бойното поле.