България няма световен шампион в леката атлетика при мъжете и жените вече близо четвърт век. Последният златен медал бе извоюван от рекордьорката в скока на височина Стефка Костадинова в Гьотеборг (Шв) през 1995 г. Оттогава успехите на страната ни в шампионатите на планетата на IAAF се ограничиха до спорадични проблясъци на някои родни таланти на ниво юноши и девойки, но дори това не се бе случвало повече от десетилетие. Последната българска световна титла от първенството до 20 г. бе на спринтьорката Тезджан Наимова в Пекин (Кит) през 2006 г.

До миналата седмица, когато Александра Начева буквално надскочи всички очаквания и стана световна шампионка в тройния скок за девойки до 20 г., при това с нов национален рекорд при 18-годишните. Удивителното е, че родената на 20 август 2001 г. пловдивчанка всъщност още е на 16 г. и само седмица по-рано участва на европейското първенство в по-долната възрастова група - в Дьор (Унг), където спечели сребърен медал. А на световното "при каките" в Тампере (Фин) някои от съперничките на българската тийнейджърка бяха състезателки, отдавна натрупали опит на женско ниво.

"Още не съм го осъзнала - сподели Алекс при завръщането у дома. - Наистина, отидох с нагласата най-накрая да взема злато, защото след два сребърни медала от големи шампионати исках да чуя химна, и го постигнах. Но не мислех, че ще скоча над 14 метра, защото бях чувала, а и вече го разбрах, че тройният скок е една доста сложна дисциплина и аз всъщност още не я владея. При мен всичко става на късмет."

Огромният късмет всъщност е за лека атлетика, която открива своя нов талант съвсем случайно. Когато е в детската градина в родния Пловдив, Александра е в една група с дъщерята на бившата българска националка Ива Пранджева - Никол, и двете стават най-близки приятелки. Семействата им също се сближават и постепенно европейската шампионка в тройния скок в зала от Стокхолм `96 и световна вицешампионка на открито от Гьотеборг `95 и на закрито от Барселона `95 и Маебаши `99 взима дъщерята на Иван и Диана Начеви под треньорското си крило в своя клуб "Пранджева".

"Започнах да тренирам във втори клас - спомня си Алекс. - От много време се познавахме с моята треньорка Ива Пранджева, която е семейна приятелка. Тя искаше да ме тренира, защото явно е видяла у мен някакви умения. Преди това съм тренирала тенис и гимнастика за по една година. Атлетиката явно ми се удаваше, защото още като малка започнах да обирам всички медали на състезанията на Тереза Маринова. И така започна всичко."

След като проблясва за първи път на турнирите "Тереза Маринова и приятели", Александра тръгва все по-уверено по стъпките именно на олимпийската шампионка в тройния скок от Сидни 2000. През януари 2017 г., вече под ръководството на Стойко Цонов в новия си клуб "Ботев" (Пд), Алекс печели първия си международен златен медал с резултат от 13,03 м на състезание в Букурещ (Рум). Резултатът на 15-годишната Начева е нов национален рекорд за девойки до 18 г., с 26 см по-добър от този на... Тереза Маринова - 12,77 м от февруари 1994 г.

Оттогава насам Начева постоянно увеличава върховото постижение за България, при това все на най-големите сцени: 13,54 м за сребърен медал от световното първенство до 18 г. в Найроби `07; 13,64 м за 4-то място на европейското до 20 г. в Гросето `07; 13,88 м за вицешампионската титла от Евро `18 до 18 г. в Дьор; и 14,18 м за шампионския скок на световното до 20 г. в Тампере `18.

Сега на Александра й предстои първото предизвикателство при жените - тя има покрит норматив за Евро `18 в Берлин (Гер) през август и реши да опита силите си при най-големите. Това ще бъде и нейната генерална репетиция за дебюта на младежките олимпийски игри в Буенос Айрес през октомври. А по-нататък...

"Разбира се, всеки мечтае да се качи на олимпийската стълбичка и да чуе химна на България. Аз желая това най-много - признава Алекс. - За мен леката атлетика е начин на живот, просто не мога да живея без нея."

Освен към спорта обаче Александра Начева има ангажименти и към училище и добре осъзнава това. Наесен тя ще е единайсетокласничка в елитната Руска гимназия "Иван Вазов" в Пловдив, където учи в паралелка с испански език.

"Избрах испанския, защото много ми харесва като благозвучие и като речник - разказва тийнейджърката. - Бих искала да посетя Испания някой ден, може и на състезание. Уча доста думи, чета книги, гледам филми. В моето училище има изключително големи изисквания за успех и поведение, но мисля, че успявам да съчетавам нещата поне засега. Тренирам преди и след училище, а след това си научавам уроците и си подготвям домашните. Имам добър успех. За мен училището е много важно, защото най-малката контузия може да ти провали спорта, но това да имаш образование е много по-важно."