Медия без
политическа реклама

НСИ започва дебат да броим ли населението по етнически признак

Статистическият институт предлага за дискусия и въпроса колко пола да има в преброяването през 2021 г.

СНИМКА : ИЛИЯНА КИРИЛОВА

Специален закон ще регламентира кога, как и с какви въпроси ще бъде проведено национално преброяване на населението през 2021 г. Вчера Националният статистически институт публикува за обществено обсъждане консултационен документ за процедурата, която по правило се провежда веднъж на 10 години. Срокът за подаване на становища е до 9 август.

Статистиците предлагат три варианта за дата кога да се проведе преброяването - януари/февруари, май или ноември. Годината се очертава натоварена, тъй като трябва да правим и избори за президент/вицепрезидент и за народни представители (ако сегашното Народно събрание изкара до край мандата си), а и с трите процедури общинските администрации и областните управи ще имат доста ангажименти по подготовката и организацията. Най-ранната дата ще изпревари изборите за народни представители, които трябва да са през пролетта, но като недостатъци се изтъкват неблагоприятните метеорологични условия, по-кратката светла част на деня, натрупването на почивни дни и мобилността на населението. Преброяване през май ще се падне след парламентарните избори, но пак ще пострада от многото почивни дни и повечето пътуващи хора. При ноемврийско преброяване ще са минали и президентските избори, но отново ще се появи проблем заради по-късата светла част на деня и по-неблагоприятните климатични условия.

На дебат се подлага и темата какво да изследваме извън задължителната информация. Вероятно един от най-спорните въпроси ще бъде да съберем ли данни за етнокултурните характеристики на населението. "Ние статистиците сме лакоми за информация и искаме да съберем колкото може повече, но не за свои любопитни цели, а защото това помага за добри политики впоследствие. Въпросът е докъде и как хората могат да го приемат", коментира шефът на НСИ Сергей Цветарски. Именно въпроси за етноса при предишното преброяване обаче костваха поста на тогавашния шеф на НСИ Мариана Коцева. В пробните анкети през 2010 г. бяха включени графи за етническа принадлежност като българогагаузи и българомохамедани, което предизвика бурно недоволство от страна на ВМРО и "Атака". ДПС също неколкократно е реагирала срещу събирането на етническа статистика - например по повод нападенията над лекари.

Разногласие най-вероятно ще има и по отношение на половете, които ще бъдат включени в анкетните карти. На въпрос колко пола ще има във въпросниците, Цветарски каза, че е рано да се каже. "Нека това бъде предмет на обсъждане", предложи той. Този въпрос обаче не е включен изрично в консултационния документ. Сред другите предложения са да се включат въпроси за степен на намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, енергийна ефективност на сградите (преброяването обхваща и жилищния фонд), наличие на предмети за дълготрайна употреба и др. Трябва да се определят и обществено значими теми, които да бъдат изследвани чрез представителни (извадкови изследвания) успоредно с преброяването - например миграция и миграционно поведение, раждаемост и репродуктивно поведение и пр.

Третата дискусионна тема е методът на преброяване. При предишното преброяване - през 2011 г., за пръв път беше включена възможност анкетата да се попълни онлайн. Въпреки редицата сътресения в началото България се отчете като една от страните с най-успешно тестване на преброяване по интернет - такъв метод използваха само седем държави в ЕС. През 2011 г. електронно се преброиха около 3.1 млн. живеещи у нас (42% от участвалите в изследването домакинства), което спести между 3 и 4 млн. лв. от общия бюджет за преброяването - 28 млн. лв. За следващото преброяване НСИ предлага към известните методи - персонално интервю с хартиен въпросник и преброител и електронно преброяване, и персонално интервю със смарт устройство и преброител. 

КРИЗА

По повод нашумелите твърдения, че от 14.07 часа на 29 юни в България вече живеят по-малко от 7 млн. души, които се позовават на данни на ООН, от НСИ напомниха официалната статистика. Към края на 2017 г. населението на България е 7 050 034 души и ако се запазят настоящите тенденции, то ще падне под 7 млн. догодина, каза Магдалена Костова от института. М.г. намалението е било с 51 825 души. Спрямо последното преброяване - през 2011 г., сме намалели с около 300 000 души.