Ако човек се заеме да чете годишния доклад на прокуратурата (ода на юридическата мисъл), ще попадне на следната констатация: "Остава трайно висок делът на осъдените и санкционираните лица с влязъл в сила акт спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт (осъдени, санкционирани и оправдани). За последните три отчетни години този дял е над 97%." Иначе казано - държавното обвинение се хвали, че се справя блестящо в огромния брой случаи. А когато се погледне статистиката само за една-две седмици, излиза съвсем друго.

Година и половина разследване и още две и половина съдебно дело, а накрая нищо. Такъв е резултатът от процеса за взрива в Горни Лом. Делото е пълно разочарование - при 15 жертви не се намери виновен. Естествено, всичко това се пише на сметката на прокуратурата. Няма и как да бъде другояче. През последните няколко години държавното обвинение неведнъж

убеждаваше обществото, че виновници са именно обвиняемите -

бившият собственик на взривилия се завод "Миджур" Валери Митков, както и още трима бивши - директорът на КОС в МВР Божидар Василев, служителката по безопасност на труда Палма Иванова и Ивелина Бахчеванова - директор на специализирана дирекция в икономическото министерство.   

От прокуратурата твърдяха, че са проверили абсолютно всички възможни версии и единствената реалистична изглежда онази, посочена в обвинителния акт - че са допуснати множество нарушения по вина на обвиняемите. Бившият шеф на Националната следствена служба Евгени Диков дори провери версиите за обстрелване на завода от въздуха: "Работихме и по тази версия, но към настоящия момент няма никакви индикации, че взривът е причинен умишлено. Получихме информация от Ръководството на въздушното движение. В същия момент над завода е преминал самолет на турските авиолинии от Истанбул за Мюнхен на височина над 10 хил. метра и е невъзможно оттам да бъде обстрелван заводът. Проучихме в агенцията за борба с градушките за отклонила се ракета. Няма такова нещо."

Все пак обаче прясно оправданият по обвиненията в причиняване на смърт на 15 души Митков твърди именно това - че експлозията е станала заради външна намеса. Версията виси във въздуха, но пък това няма значение, важен е изходът от делото. Той е отрицателен за държавното обвинение, което го превръща в

поредния от безкрайната върволица провали.

Мотивите на съда още не са ясни, а прокуратурата се закани да обжалва и дори обяви, че очаква различен изход на втора инстанция. Такива прогнози сме чували много пъти и те са били опровергавани. Но все пак не бива да се забравят изводите в експертизите по делото - за примитивните условия на труд, за разбиването на противопехотни мини с чукове, за необучените работници, за нарушенията при съхранение на боеприпаси. Те ярко контрастират с изхода от делото, сочещ едва ли не, че загиналите работници сами са си виновни, след като началниците им са оправдани. Единственият близък на загинал, който упорито продължава да говори за случая - Димитър Михайлов, баща на Михаил - заяви следното: "Естеството на обвинителния акт не предвещаваше нищо по-добро, въпреки че бяха назначени голям брой експертизи. Трябваше да се търси проблемът с вноса на тези мини". В същото време мините продължават да стоят необезвредени в Горни Лом и никой нищо не прави по въпроса.

Това дело бе само един от провалите на прокуратурата, регистрирани само за седмица. В един и същи ден на държавното обвинение му се наложи да чуе оправдателна присъда по делото срещу бившия здравен министър Илко Семерджиев и да отчете върнатото дело срещу ексшефа на НДК Мирослав Боршош. И двата случая бяха достатъчно шумни, за да отекнат силно. Боршош се оказа под прицела на прокуратурата, след като

месеци наред властта си затваряше очите

покрай подготовката на европредседателството - как се ремонтираше НДК, какви пари се харчеха и други подробности. Стигна се дори до открит конфликт между Боршош и ресорния министър Лиляна Павлова, оставки и други властови драми. В крайна сметка държавното обвинение изведнъж прогледна и набързо обвини Боршош в неправомерно харчене на бюджетни средства и безстопанственост. И уж делото се разследваше, уж всичко беше ОК.

Но изведнъж нещата рязко се промениха още на първото съдебно заседание. Съдия Стефан Милев реши, че обвинителният акт е неясен и прокуратурата трябва да го поправя. Той отхвърли голяма част от критиките на адвокатите на Боршош, но даде да се разбере, че и сам е открил множество пропуски в работата на прокуратурата. Едно от тях например е, че не са посочени поотделно случаите, в които разпореждането с държавни пари е било неправомерно. В противен случай се нарушавало правото на защита на обвиняемия. Друг проблем на прокурорската теза са множеството неясноти. Съдията посочи, че на едно място в обвинителния акт се твърди, че бюджетната субсидия за НДК е била преведена по сметка в една банка, а след няколко страници се твърди, че преводите са правени от сметка в друга банка. Отделно от това при част от сделките не е посочено кога са настъпили щетите за държавата. Затова делото бе върнато на прокуратурата. За това решение

разследващите не бяха сигурни дори дали ще обжалват

Може да решат просто да поправят обвинителния си акт.

От прокуратурата обаче уверено заявиха, че ще обжалват оправдателната присъда на бившия здравен министър Илко Семерджиев. Той бе обвинен, че е оказвал натиск и е заплашвал своя подчинена - шефката на агенцията по лекарствата Асена Стоименова - да назначи за свой заместник посочен от него човек. Заплашвал я с уволнение и "други работи". Семерджиев бе оправдан напълно в същия ден, в който бе върнато делото срещу Боршош. 

Дни преди това заради недоказаност на обвинението Софийският градски съд оправда и депутата от БСП Светла Бъчварова за неизгодна сделка между Селскостопанската академия и „Литекс Комерс” АД и от това е произлязла вреда в размер на 1 326 671.36 лв. за вуза. Оправдан беше и бившият кмет на Трън Станислав Николов, тъй като прокуратурата не успя да опровергае твърдението на адвокатите, че 6-годишното дете се е ударило само в джипа му пред училището си и под знака "Внимание! Деца!".

Това са фактите за по-малко от месец, но прокурорите не бива да губят надежда - данъкоплатците ще продължат да им плащат щедро заплатите и никой няма да им търси сметка дали са си заработили парите. Пък и всички знаем, че е важно какво пише в докладите, а не в медиите.