Мандатността е щекотлива тема за доста училищни директори. Дори политиците се уплашиха преди 2 години от въпроса, носещ потенциала да настрои голяма част от съсловието срещу готвения тогава нов училищен закон, и го сложиха във "фризера", аргументирайки се с въвеждането на атестации за учители и школски началници (чак след 2020 г.). Директорът на Второ основно училище "Петър Берон" в Шумен обаче не само не се бои от атестации и мандати, но лично си организира вотове на доверие.

"Идеята за мандатността не е моя, тя е стара като демокрацията", казва Павлов, който с встъпването си на работа обещал на колегите си на всеки 4 г. да иска техния вот на доверие, без значение дали мандатността залегне в закона или не. "Ако ми имат доверие, продължаваме. Ако ми нямат доверие, няма смисъл. Човек като ръководи хора, трябва от време на време да се оглежда дали някой го следва. Ако няма никой зад теб, какво правиш?", разсъждава директорът. По думите му директорското кресло "не е кой знае какъв кеф", защото отговорността е голяма, а заплатата - не много висока. С 550 ученици и 55 учители школото се справя с годишен бюджет от 1.5 млн. лв.

Първият вот на доверие Павлов организирал преди 4 г., а наскоро в училището се провел и вторият. "Човек се изчерпва в един момент. Аз самият чувствам как влизам в рутина. А като имам мандат, като си поставя цел, започвам да я гоня", мотивира той авангардното си решение. Директорът си е поставил по-висока летва - да получи 75% от гласовете на колегите си - защото, както сам казва, се съревновава "сам със себе си". "Ако имах по-малко от 75% одобрение, щях да си подам оставката", казва директорът. Това обаче не се налага - от 47 гласували 45 били "за", 2-ма - против, а един е пуснал невалидна бюлетина. "Радвам се, значи все пак демокрацията работи, ако процентите бяха 100%, нещо нямаше да е както трябва", отбелязва Павлов. Той е много благодарен и на родителите от обществения съвет, 2-ма от които успели да дойдат на вота през работно време. "Те вземат отношение по бюджета на училището, по избора на учебници, на учебни планове. Защо да нямат право да имат мнение и за директора", пита Павлов за разлика от доста други свои колеги, които не обичат родителите да се месят в работата им.

Противно на тях Павел Павлов се радва на "своя" обществен съвет и на идеите, които той ражда. "Много ми помагат, много съм благодарен на родителите, в крайна сметка е важно да чуем какво мислят те, те са нашите работодатели", смята директорът. Те например са дали идеята за

ежедневни униформи

в училището. Така 2-ро ОУ в Шумен става първото, въвело всекидневни униформи (дотогава в града имало само официални такива, които се обличали на празници). Нововъведението той намира за изключително полезно, тъй като намалило случаите на агресия между учениците, въпреки че те са вече доста повече.

"Когато поех училището преди 8 г., то беше пред закриване с 290 ученици. Тази учебна година ще приемем 550 ученици, колкото горе-долу е физическият максимум на сградата. Как е постигнато всичко това? С много работа", гласи простата рецепта на нестандартния шуменски директор. Той твърди, че има страхотни колеги, които са били в училището и преди него и са работили добре, но явно просто не са били организирани много добре. "Работихме здраво и всички заедно постигнахме този резултат. Сам човек нищо не може да направи. В колектива дойдоха и страхотни млади колеги, които помагат, дават нови идеи. Работим доста ентусиазирано, с желание", обобщава той.

Директорът признава, че не прилагат кой знае какви нови неща, нито пък измислят "чудесии". "Някои неща са работили винаги и просто ги връщаме", казва той. Едно от нещата, на които държи задължително, е дисциплината на учениците и добрите взаимоотношения с родителите. С родителите той контактува редовно, а учениците не остават без контрол, тъй като през междучасията в коридора винаги има дежурни учители. След всяка ваканция директорът се стреми да въвежда нещо ново в училището, в материалната база, както и да поддържа дух на разбирателство и възпитание.

Павлов разказва, че много от родителите в Шумен всъщност не са в града, а работят в Белгия, Холандия и др. По тази причина той смята, че "в обществото има глад за добро възпитание". "Доста от родителите

виждат децата си само по скайп,

те се отглеждат от баби и дядовци. Няма лошо, но все пак това са други поколения и разбирания. Някои деца малко са оставени на произвола на съдбата, на улицата и оттам попиват не чак толкова добри практики", смята Павлов. Затова идеята му е да увеличи часовете, в които може да се работи за възпитанието на децата. От новата учебна година той възнамерява да въведе един допълнителен час на класния като свободно избираем (факултативен), в който учителите да могат свободно да общуват с учениците си по избрани от тях теми.

"В препускане по материала, който от година на година натоварва децата с все по-голям обем от знания, не остава никакво време за свободни разговори - да споделим за прочетена книга, гледан филм, за нещо, което е развълнувало децата", казва Павлов. Той не вини и родителите, тъй като в този напрегнат живот всеки се "бори за хляба" и време за духовното не остава. "Кой, ако не учителите обаче трябва да учи децата на духовното", пита директорът, който е убеден, че преподавателите и днес трябва да бъдат народни будители. Неслучайно 3 от 9-те глави в Рибния буквар на Петър Берон, който е патрон на училището му, са посветени на възпитанието. Директорът планира да направи и неделно училище. Вече е разговарял с представители на православната църква, има контакти и с мюфтийството. Идеята му е родителите, които желаят, да водят децата си в събота сутрин да чуят дадена проповед или напътствия. "Важно е децата да научат нещо, а защо не и родителите им", смята директорът.

По адрес на реформите и новия училищен закон Павлов признава, че административната тежест се е увеличила доста, а самият той не е успял да изчете от край до край всички наредби, някои от които са по над 200 страници. По-важно за него е отношението към децата, и не да наблъскаш главите им с огромен обем информация, а да ги запалиш за знанието, за да продължат да учат през целия си живот. За тяхната мотивация училището работи с Центъра за личностно развитие в Шумен - така децата имат достъп до занимания по дърворезба, часове по писане на стихове, рисуване, волейбол, баскетбол, футбол и др. Самият директор не е далечна административна фигура, а познава голяма част от учениците дори по име, защото е и начален учител. Тази година пък ще поеме физическото възпитание на седмокласниците.

Павлов смята, че от време на време трябва да излиза от ролята си на директор и да влиза в нови ситуации, да среща хора с различни идеи. Затова летата обикновено прекарва като воден спасител (понастоящем в Царево), а разстоянието от Шумен към морето изминава с велосипед. Доброволец е и към отряда за бързо реагиране в Шумен, с който се е включил във възстановяването на Хитрино. Понякога пък "прескача" и до стари времена с възстановките на исторически събития на местния клуб "Традиция". Свикнал е обаче в училище често децата да се обръщат към него с "госпожо" заради голямото феминизиране на професията. Такива случаи обикновено използва, за да даде пример, че това няма толкова голямо значение, а важно е общуването.

БЮДЖЕТНИ НЕВОЛИ

За училищния бюджет директорът казва, че "всяка година изостава". По думите му повечето ученици водят до назначаване на повече учители, т.е. и до нуждата от повече средства за заплати. За него обаче е важна не толкова формулата на делегираните бюджети, колкото редовната им актуализация. "Като няма през есента актуализация на бюджета, заплатите на новите учители идват чак през март и така караме цяла година на мускули. При добра организация и добро планиране обаче се справяме", казва той. Към увеличението на учителските заплати пък се отнася предпазливо. "За София 1000 лв. не са много, но в Шумен 960 лв., колкото ще е началната заплата на преподавателите, е доста добра сума. Тези, които в момента идват на 700 лв. заплата, идват, за да преподават наистина, не ги интересуват парите. Притеснявам се, като минем 1000 лв., да не нахлуят хора само заради материалните интереси", опасява се Павлов.