Шопите бяха шопи. Като станахте “комунисти”, измислихте фри-шопи. Като станахте “демократи”, измислихте уърк-шопи. Спрете, бре!

Великият мистификатор е по-велик от Великия комбинатор... Но първо за българския Еньовден.

Народът казал “За всяка болка си има билка”. Вярно. Знам, че билката омразниче смразява хората, но не знам билка, дето цери душманите от зложелателството им и за тях народът измислил страшното заклинание: “Да пукнат душманите!”

В Цариград на брега на Златния рог е обновената желязна църква "Свети Стефан". Като прекосиш уличката, влизаш в някогашния метох; в неговото приземие има стара печатарска машина, на която бил отпечатан първият български превод на Шекспир. На първата страница пише “Сън в нощта срещу Еньовден - A Midsummers’s Night Dream”. Според вас кой превод е по-добър, този или утвърдилият се “Сън в лятна нощ?”

Има любов необяснима, но пък омразата е обяснима и поетът, който казва “силно да любят и мразят”, обяснява, че мрази турчин да бесней над бащино му огнище (в стихотворението “На прощаване”). Нека забравим миналите омрази, ала нека помним Ботев и да не го повече изхвърляме от читанките.

С двамата братя Явашеви, българския актьор Анани и американската знаменитост Кристо Явашев, се запознах така:

Преди да застъпя нощна смяна, минавах край Клуба на журналиста на "Граф Игнатиев", който беше хубава кръчма, не като сега, откакто ни сполетя “демокрацията”. Поръчах на пеещия сервитьор Стайко гювече сирене с лук и каничка наливно лопушанско. Тъкмо да си налея, дама от съседна маса се пресегна, взе ми каничката, капна си в салатата, мислейки, че е оцет, и не ми върна каничката. Попитах я може ли да си взема обратно виното, тя и Анани се сконфузиха, искаха да ми поръчат кана лопушанско и тримата се разсмяхме.

Години след това случаят ме срещна с брата на Анани, Кристо.

Любовта от пръв поглед понякога е измамна, но ненавистта от пръв поглед е винаги истинска. Французойката Жан-Клод (на Кристо спътницата в живота) ме възневидя, щом разбра, че аз разбрах, че тя казва на Кристо да не говори на български с интервюиращия го Томски. Томски и аз бяхме в Берлин да заснемем как Кристо опакова Райхстага.

Никога не съм писал стихове, знам си, че съм студен човек, темерут и мълчаливец. Но не можах да замълча, когато Жан-Клод забрани на Кристо да говори български и Кристо се подчини. Попитах Жан-Клод защо Кристо да не говори на български. Тя каза:

- Защото Кристо е световен и трябва да говори на световни езици като френски и английски.

- О-ла-ла! Значи той е като Арт Бъкуалд – престорих се аз на уплашен и тя се ококори неразбиращо. Но тя беше отлична пиарка на Кристо, за да се пише и говори за нея и Кристо като за тандем. Проверила кой е Арт Бъкуалд и после анпасан ехидно ми подметна: “Арт Бъкуалд”.

Арт Бъкуалд беше “Един американец в Париж” като композицията на Гершуин. В своята знаменита колонка в парижкото издание на “Ню Йорк Хералд Трибюн” Арт разказа как жена му поднесла утринния чай, когато излизал, му пъхнала в джоба пазарска мрежичка и му заръчала на връщане от редакцията да купи краставици, домати, целина, магданоз и праз лук, който французите наричат “поаро”, а на шега - “аспержите на бедните”. Сещате се защо героят в криминалетата на Агата Кристи е белгийският детектив Еркюл Поаро. Шегичка на Кристи.

Арт не забравил, купил зеленчуците, но видял наблизо изложба на модерното изкуство, влязъл, оставил мрежичката на пода и забравил да я вземе на излизане. След няколко дни видял в парижките вестници снимки на мрежичката зарзават и текст: “Първа премия получи анонимен творец”. Мистерия.

Новата “творба” на Кристо за мен е мистерия. Хиляди оцветени празни варели струпани като пресечена пирамида в езерото Серпантината в Лондон. Затова казах, че Кристо е велик мистификатор и е по-велик от Великия комбинатор Остап Бендер. Някои ахкат и охкат от възторг пред творбите му. Мисля, че това е snobbery (снобизъм). Скастрете ме, че не разбирам авангардното изкуство. Ничие мнение няма да бъде изтрито; знаете, че не правим така.

DI copyright