Медия без
политическа реклама

Управляващите се опитват да овладеят хаоса с личните данни

Общините искат декларации дори за елементарна справка. Университети отказват информация по телефон

 Венцислав Караджов
Венцислав Караджов

Управляващите се опитват да овладеят хаоса, настъпил, след като на 25 май влезе в сила общият еврорегламент за личните данни (GDPR). Само за месец и половина неоснователното искане на съгласие за обработка на лични данни се превърна в епидемия. По идея на правителството Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) публикува становище кой не трябва да иска съгласие, защото се е стигнало до абсурдни ситуации.

"В последно време сме свидетели на засилено искане на съгласие за събиране и обработване на лични данни на граждани при предоставянето на различни видове услуги", обясняват от КЗЛД, където всеки ден постъпвали сигнали и въпроси. Затова комисията огласи "примерен неизчерпателен списък на случаи, в които не се изисква съгласие" при обработването на лични данни за обичайна професионална дейност. 

Не е необходимо съгласие, нито подписване на каквито и да било декларации за обработване на лични данни от следните администратори в хода на тяхната обичайна професионална дейност: лекари, зъболекари и фармацевти, адвокати, работодатели, държавни и общински органи, журналисти, фотографи и видеооператори, детски градини, училища и висши учебни заведения, банки и други кредитни институции, застрахователи, предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, куриерски фирми и други пощенски оператори, електроразпределителни дружества, ВиК, топлофикации, хотелиери и туристически агенции, домоуправители, религиозни, политически, обществени и синдикални организации и др.

Пред "Сега" шефът на комисията Венцислав Караджов обясни, че до становището се стигнало, след като и Столичната община била посъветвана от външен консултант да иска декларации за съгласие за всяка услуга, която предоставя на гражданите.

Болниците например дълго време искаха съгласие на пациентите преди прегледи и дори отказваха записване на часове по телефона, без да е подписана декларация. Освен това болен гражданин беше накаран да дойде до София и да попълни декларация, за да се запише за операция на сърцето. Повечето общини са искали декларация за съгласие за всяка услуга, която предоставят на гражданите - например при промяна на настоящ адрес. Журналисти са били принудени да попълват декларации на пресконференция на държавна институция. 

Читатели на "Сега" разказаха и за друг абсурд от последните дни - от един университет отказвали да съобщават по телефона оценките от държавните изпити, като се оправдавали с ограниченията на новия регламент. Първоначално по телефона казвали само дали изпитът е взет или не, а после спрели и това, ако студентът не се яви лично в канцеларията. Дни след това забраната паднала и справките по телефона "тръгнали" с обяснението, че няма техническа възможност оценките да се публикуват в електронните досиета на студентите, до които те имат достъп.

Преди това гимназиите и основните училища скриха имената на децата, които са приети в първи и в осми клас, и публикуваха класиране само с номера, което попречи да се види дали няма приети с връзки. 

Миналия петък приложението на общия регламент беше обсъдено и от шефовете в съдебната система. Съдилищата и прокуратурата много бързо се вкопчиха в регламента и направиха съобщенията за дела от обществен интерес с инициали или изобщо без имена. На срещата в петък беше декларирано, че тази практика ще престане, но това все още не се е случило. Според комисията от прокуратурата могат да оповестяват имената на обвиняемите, както и длъжността или местоработата им, но за всеки случай трябва да се преценява дали това е нужно. Пред "Сега" Караджов обясни, че когато има преобладаващ обществен интерес, имената се съобщават. Той припомни и че делата са публични.

Шефът на комисията коментира и практиката на Софийския апелативен съд в публикуваните онлайн съдебни актове дори членовете на съдебния състав да са с инициали. "Това е безумие. Съдиите са публични личности. Висшият съдебен съвет трябва да вземе решение", каза той.

Във връзка с GDPR се правят промени в Закона за защита на личните данни. Те бяха подготвени от КЗЛД и представени за обществено обсъждане от МВР. Проектът бе силно критикуван от редица гилдии и обществени организации. Караджов обеща, че забележките ще бъдат взети предвид при внасянето на проекта. Очаква се той да бъде гласуван от Министерския съвет тази седмица и да тръгне към парламента.

 

Последвайте ни и в google news бутон