Медия без
политическа реклама

Баловете за прием на студенти се оказаха голяма тайна

За някои от най-перспективните специалности стига и тройка

В някои специалности на университетите баловете за прием спадат с всяка изминала година.
Илияна Кирилова
В някои специалности на университетите баловете за прием спадат с всяка изминала година.

Минималните и максимални балове за прием на студенти се оказват тайна за редица наши висши училища, включително и за най-престижния - Софийския университет, показва проверка на "Сега". Смислено обяснение за това няма - някои се оправдават, че така правели от години, други се позовават погрешно на новия еврорегламент за защита на личните данни (GDPR). Липсата на подобна информация обаче пречи обществото да следи качеството на входа на университетите, които въпреки реформата всяка година трудно запълват местата за първокурсници. На самите студенти и техните семейства пък не позволява да се ориентират къде имат шанс да се класират.

От няколко години Софийският университет не публикува минималните и максималните балове, като единственото обяснение е, че това било дългогодишна практика. До тази година медиите, обществото и кандидат-студентите можеха да се информират за баловете от Стената на плача, на която се изнасят резултатите на всички младежи. От тази година обаче Стената на плача не съществува, като оправданието е регламентът за личните данни. Подобно е обяснението и на Минно-геоложкия университет, откъдето също не публикуват баловете на своите нови студенти по тази причина.

Тъкмо заради неразбирането на новия режим и масовото презастраховане Комисията за защита на личните данни излезе с изрично становище, че не е необходимо съгласие, нито подписване на каквито и да било декларации за обработване на лични данни, от детски градини, училища и университети, ако се касае за тяхната обичайна професионална дейност. Случаят с изнасянето на резултатите на приетите младежи е точно такъв.

Информация за баловете не се открива в сайтовете още на редица вузове - Великотърновския университет, Техническия университет-София, Шуменския, Великотърновския, Югозападния, УАСГ, Икономическия университет - Варна и т.н. От ТУ-София обещаха да предоставят обобщена справка за баловете, която ще е готова в понеделник. Ректорът на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов пък коментира, че данни за баловете при тях се публикуват отдавна. "По принцип не е проблем, но става дума за конкуренция между вузовете", призна той.

Някои университети, като например УНСС, не са публикували на сайта си данни за баловете, но ги предоставят при поискване от медиите. От тяхната справка става ясно, че най-високи са средните балове за прием в направленията финанси, икономика и право, а най-ниски - за политология, администрация и управление и социология. При финансите например средните балове за мъжете са 25.64 (от 30), а за жените - 28.76. При  социологията пък средните балове за мъжете са 20.94 (от макс. 30), а за жените - 22.10.

Част от университетите продължават да изнасят баловете на сайтовете си, включително и с имената на кандидат-студентите. Така е в Медицинския университет в София. От сайта му става ясно, че последният приет във фармация от квотата за мъже е с бал 24.66 (от максимален 30), което означава, че и тройка стига за прием в тази специалност. За медицина обаче баловете са доста по-високи. Последният приет мъж там е с бал 31.22 (от максимален 36), а за жените най-ниският бал е 34.20. Данни за баловете се откриват още в ХТМУ, МУ-Пловдив и МУ-Варна, като при последните два срещу резултатите са изписани входящи номера, а не имена на студенти. Лесотехническият университет е публикувал имената и състезателните балове на приетите си магистри, но не и на бакалаврите първокурсници.

Пловдивският университет също е публикувал на сайта си пълни данни. Доста високи там са например баловете за специалност "Английска филология" - минималният е 31.56 при максимален 36. За сметка на това последният мъж, класиран за право, е имал бал едва 19.76 от максимален 36. (М.г. в СУ за право бяха достатъчни например две четворки от изпитите по български и история.) Учудващо за теологията в Пловдивския университет пък последният приет е с максималния бал 36.

ПРОЗРАЧНОСТ

"Играем си на криеница, като че ще заблудим кандидат-студентите. Те вече знаят повече и от нас", коментира тази практика председателят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев. Според него данните за баловете не трябва да се крият от университетите, а информацията за тях да се слага "честно и открито на масата".

 

Последвайте ни и в google news бутон