Въпреки своите шумни публични акции Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) категорично не успява да спечели доверието на българите. Мнозинството (66%) няма вяра на работата й, а само 17% са на противоположното мнение. Това показва социологическо проучване на агенция "Афис".
Частично обяснение социолозите откриват в провала на редица стари дела от висок обществен интерес - „Октопод“, срещу бившия военен министър Николай Цонев и лекарите от Горна Оряховица, които завършиха с оправдателни присъди, а в някои случаи и с обезщетения за нарушени права на обвиняемите. Затова и сред анкетираните преобладава очакването, че и занапред шумните разследвания няма да дадат никакъв резултат. Това мнение се споделя от 59%. Едва 6 на сто смятат, че всички разследвани ще бъдат осъдени.
Въздействие оказва и усещането, че нивото на корупцията в страната продължава да расте. Така смятат 58% от анкетираните. Социолозите посочват, че делът на песимистите се движи в интервала 53-58% и в предишните им изследвания. В този смисъл изглежда става въпрос за трайно вкоренена представа.
Причините за това анализаторите откриват в няколко направления. На първо място, огромното недоверие в правосъдната система – 68%. Всъщност правосъдието се смята за най-силно проядената от корупция публична система (43%), следвана от митниците (34%), здравеопазването (24%), полицията (19%) и партиите (17%).
Въпросът е свързан и с политическата ориентация. Възприятието, че корупцията намалява, на практика е концентрирано почти изцяло в поддръжниците на управляващата партия ГЕРБ - 30% смятат, че намалява, 26% отговарят, че нараства, а 42% не виждат промяна. Електоратът на БСП е съвсем категоричен – 68 на сто вярват, че подкупите стават всекидневие, а едва 3 на сто – че намаляват. Сред неангажираните избиратели негативното мнение също се споделя от мнозинството (60%). Социолозите тълкуват това като „размекване“ на подкрепата за управляващите.
ЗА КОКОШКА НЯМА ПРОШКА
От "Афис" смятат, че отношението към корупцията се предопределя и от равносметката за приватизацията. Едва около 9% я определят като изцяло или предимно полезна. Около 58 на сто смятат, че е била изцяло или предимно вредна. Балансирана позиция – понякога полезна, понякога вредна, заемат 23%. "Онези, които дават негативна оценка в много по-голяма степен, мислят, че и корупцията нараства. В народното творчество това намира израз в рефрена „За кокошка няма прошка, за милион няма закон“, коментират социолозите.
