България е на 14-то място в света по подкрепа, оказвана на Украйна. Това заяви посланикът на България в Румъния Радко Влайков в предаването “Check media” по румънската телевизия b1, съобщава БТА.
“Даваме 0,3 на сто от нашия брутен вътрешен продукт за помощ на Украйна. България дава същата помощ като САЩ и Великобритания (б.р. - в проценти). Испания, Италия, Франция дават по-малко. Тези числа показват колко подготвени сме да помагаме на Украйна”, подчерта дипломатът.
Попитан как българското малцинство в Украйна се справя на фона на войната, Влайков припомни, че там има над 200 000 българи и че само в Одеса живеят 60-70 хиляди наши сънародници.
“Те имат същите проблеми като украинците в страната", добави той и направи паралел между българското малцинство в Румъния и това в Сърбия.
“Вече 2 години съм посланик в Румъния, преди това бях посланик на България в Сърбия. Там има малцинство, което има огромни проблеми с правата си. И ние, като държава, трябва да работим много с местните, но и в рамките на европейските институции. Политиката на асимилиране в Югославия продължава и в настоящето. Хората там ги е страх да кажат, че са българи. В Румъния има 18 малцинства и всяко е признато. Приемат финансиране от румънската държава за културни събития и не само. Имат подкрепа, за да съхраняват своята национална идентичност. Румъния трябва да бъде поздравена за тези усилия. Затова направих този паралел между Румъния и Сърбия”, подчерта Радко Влайков.
На въпрос дали има руска пропаганда в България, Влайков изрази мнение, че това е общ проблем за България и Румъния.
“В България даже е по-зле. Тази руска пропаганда и дезинформация, тази хибридна война е един от най-използваните инструменти от Русия през последните 15 години. И за съжаление те успяват в тази война. Те са интелигентни, работят с много пари и използват хора от България, от Румъния. Те манипулират и перспективата за Шенген. Казват “Брюксел не ви иска? Защо очаквате да бъдете пълноправни членове на Шенген? Това никога няма да се случи”. Ние всички трябва да работим да се справим с дезинформацията”, допълни Влайков.
Относно идеята за създаване на нещо като мини Шенген между България и Румъния посланикът отбеляза, че тя не е добра:
“Много евродепутати от България и Румъния в състава на предишния Европейски парламент лансираха тази идея. Но аз питам какви биха били практическите последствия от нея? Да, българите ще влизат свободно в Румъния и обратно. Няма да имаме граница помежду си. Но какво ще стане с границата между България и Гърция или с тази между Румъния и Унгария?”
Според Влайков и България, и Румъния са подготвени за Шенген от 12 години и са 100% посветени на това да станат пълноправни членове.
“След 17 години сме лоялни членове на Европейския съюз. Позицията на Австрия не е честна нито спрямо румънците, нито спрямо българите. Самата Австрия влезе в Шенген на два етапа. За нас е проблем да зависим от добрата воля на една единствена партия. Една страна, една партия има проблеми и не допуска нещо, което би било от интерес за всички нас”, подчерта посланикът.
Той припомни позицията на еврокомисаря по вътрешните работи Илва Йохансон, дадена след среща с българския и румънския вътрешни министри в София през април, че двете държави са си свършили работата да подсигурят външните граници на ЕС и са го направили дори по-добре от други държави.
“Числата показват, че не ние сме проблем. Трябва да продължим да действаме заедно и да имаме обща позиция. Има различни гласове, които казват, че не сме направили достатъчно. Целият ЕС трябва да реагира, когато има проблем с една или две държави членки. Очакваме много скоро темата да бъде пак в дневния ред на ЕС”, заяви посланикът на България в Румъния.
Той изрази мнение, че настоящият период е най-добрият в отношенията между България и Румъния.
“Започнахме да разбираме, че сме близки, че не сме просто съседи, че сме две нации, които работят, за да са в Европа. Хората започнаха да имат обща перспектива. Заедно сме в НАТО, в ЕС, по пътя за Шенген - вървим по един и същи път”, сподели посланикът.
Влайков акцентира, че двете държави имат успешно сътрудничество в сферата на отбраната и сигурността, но трябва да работят повече за свързаността и изграждането на нови мостове по Дунав между двете държави: "Жалко е на граница от 407 км да има само два моста. Наличието на повече само ще подобри още повече отношенията и бизнеса между двете страни - ще е от полза за гражданите и на Румъния, и на България".
