"Състоянието на отбранителните способности на българските въоръжени сили позволява изпълнението на задачите по мисиите, произтичащи от конституционните им задължения, но с ограничения по време и обем на изпълняваните задачи. Основните фактори, влияещи негативно върху състоянието на отбранителните способности, са остаряло и неизправно въоръжение, техника и състоянието на окомплектоването на формированията с личен състав."
Това са основните констатации в доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на България през 2019 г., който днес депутатите подложиха на обсъждане в пленарна зала, предаде БГНЕС.
Текстът на документа отчита важната стъпка в модернизацията на армията ни с придобиването на осем бойни самолета F-16, блок 70/72, които страната ни закупи от САЩ за $1,256 млрд. В него се отбелязва и положителното влияние на решението за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г.
По време на дебатите се чуха редица критики към управляващите за състоянието на въоръжените ни сили. Според депутата от БСП и зам.-председател на комисията по отбрана в парламента Николай Цонков, "състоянието на армията ни е лошо", което показва "управленската немощ" в тази посока.
Като най-важен пример за това опозицията посочи продължаващият недостиг на военнослужещи в щатния състав, както и сред доброволния резерв, въпреки видимата политика за повишаване привлекателността на военната професия. Като притеснителен беше оценен и некомплектът в Сухопътни войски, за което депутатите се обединиха около тезата, че се налага допълнителен анализ на причините.
За първи път от няколко години обаче е спряна тенденцията за увеличаване на вакантните длъжности, отчетоха управляващите. Подкрепа за доклада, който съдържа отчет на изпълнението, професионална оценка и аналитична част, изразиха депутатите от ГЕРБ Валентин Радев и Владимир Тошев, които също участват в работата на ресорната парламентарна комисия.
"За трета поредна година ще увеличим заплатите с 10%", припомни от парламентарната трибуна доц. Милен Михов от "Обединени патриоти". Той също изведе на преден план необходимостта от повишаването на разходите за отбрана, давайки за пример началото на 80-те години, когато самият той е служел в редиците на армията. Тогава, по думите му, страната ни е разходвала около 17% от БВП за отбрана, а със скритите разходи и много повече. Към 2000 г. този процент се е свил до 2,7%, а в наши дни – около 1,6%.
