Quantcast
Депутатите приеха медийния закон на Пеевски, за да не го обидят | СЕГА
facebook
twitter

България

Депутатите приеха медийния закон на Пеевски, за да не го обидят

С абсурдните поправки управляващите се опитват да заблудят Брюксел, че прокарват прозрачност
668
 Снимка: Архив
Йордан Цонев геройски защити закона на Делян Пеевски, въпреки че името на депутата издател внимателно беше избягвано.

С гласовете на всички парламентарни групи Народното събрание прие окончателно медийния закон на депутата от ДПС и издател Делян Пеевски, с който се засилва държавната репресия спрямо неудобните медии и се създава илюзията, че ще се противодейства на фалшивите новини. 

При витаещ във въздуха страх да не се спомене името на вносителя и да не се каже гласно, че законът обслужва само него, дебатът се сведе само до абсурден диалог между Антон Кутев от БСП и колегата на Пеевски Йордан Цонев. Стана ясно, че народните представители не са наясно нито какво приемат, нито какви ще са последиците от поправките в закона за депозирането на печатни медии, но въпреки това като по команда гласуваха „за”, за да не обидят крупния издател.

Пеевски, който не е стъпвал в пленарната зала от началото на този парламент, но си получава редовно заплатата, пак липсваше. Въпреки това депутатът от БСП Антон Кутев толкова внимаваше да не засегне едрия издател и законотворец, че тръгна да дава хипотетичен пример с издателя на „Сега” Сашо Дончев. Вместо да назове проблема с истинското му име, Кутев заяви, че няма да говори за Пеевски, въпреки че той „сигурно има медии”. „Знаем, че Сашо Дончев и "Овергаз" имат вестник. Ако Сашо Дончев получава пари от държавата и чрез рекламен договор финансира собствения си вестник през фирма, свързана с него, тука ще излезе ли това нещо? Ще излезе информация, че фирма еди-коя си е имала рекламен договор. Логиката на законопроекта за пряката зависимост на медиите от властта с тези текстове продължава да е неясна”, коментира социалистът. Пак без да споменава имена, Кутев опита да каже и че целта на закона е друга. „Съжалявам, че трябва да го формулирам така, но за мен целта е да се изсветли определен собственик на медии. Не виждам защо този медиен трик трябва да минава през законодателството”, каза депутатът от БСП. 

Всъщност проблемът с държавното финансиране на медии е съвсем различен. Печатните медии не могат да кандидатстват директно за държавни пари, а само посредством рекламна агенция, следователно няма как и с този закон да се осветли кой какви пари е вземал от министерства и агенции. За сметка на това медиите на депутата законодател получиха възможност да лъснат имиджа си, декларирайки приходите само от предходната година. Така ще остане тайна как в предишни години в тях са били наливани публични средства, преминаващи през рухналата КТБ. 

Най-неочаквани признания направи съвносителят на законопроекта Йордан Цонев от ДПС. Ядосан от думите на Кутев, той обяви, че целта на закона наистина е пиар, но не на издателя, чието име не се спомена, а на България. Той трябвало да внуши на Брюксел, че в България се прави положителна промяна и тя да бъде отбелязана в следващия мониторингов доклад. Най-големият враг на свободата на словото според управляващите е международната неправителствена организация "Репортери без граници", която постави България на 111-о място по медийна свобода т. г., което Цонев окачестви като "клепане".

„Анализът на медийната среда в България досега се прави по информация на "Репортери без граница", а там България е критикувана жестоко. Друга класация ни поставя след слаборазвитите държави и тя пак се прави от НПО от кръга "Сорос". Силно се надявам, че опитът да изсветлим собствеността и финансирането ще бъде отразен в следващия доклад на ЕК. Той не е опит за пиар акция на едно лице, а е пиар акция на България и на медийната среда в България. Правим крачка България да не бъде клепана, да отговорим на онези изисквания, които все пак са справедливи като част от оценките, които ни се дават, и да подобрим тези оценки”, заяви Цонев.

 

НЕВЕЖЕСТВО

Депутатите демонстрираха фрапиращо непознаване на правилата и стандартите в журналистиката. Над половината от и без това краткия дебат премина в дискусия дали и как законът „Пеевски” ще принуди медиите да декларират лицата, които контролират редакционната им политика, ако те са различни от официално обявените им собственици. В преследване на тази задача в последния момент законопроектът преписа дефиницията за „действителен собственик” от Закона за мерките срещу изпирането на пари, което позволява намеса на спецслужбите при изясняването му. 

Още

Правителството утвърди религиозните празници извън православните

18.12.2019

5519
МВР и Столичният инспекторат иззели 4 камиона с отпадъци за изгаряне

18.12.2019

3873
Пожар унищожи към 3000 прасета в Добруджа

18.12.2019

1506