В разгара на протестите срещу скъпите горива Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) внезапно се сети, че трябва да провери дали петролният бизнес изпълнява предписанията от миналата година. Тогава антимонополният орган издаде индулгенция на големите вериги бензиностанции, че не са картел, но все пак им нареди да приемат правила, според които служителите им не бива  да обсъждат по телефона или по мейла ценови въпроси. Дали заради недоволството на шофьорите или по заръка на премиера, преди дни КЗК демонстрира и друга активност - обяви, че започва нов анализ на пазара на бензин и дизел. Междувременно Бойко Борисов нареди на финансовия си министър да измисли как на бензиностанциите хората, които зареждат колите си, да виждат от какво се формира цената и какви са печалбите на търговците.  Владислав Горанов веднага откликна и обяви, че на касовите бележки при покупка на бензин ще се показват сумите за ДДС, акцизът и надценките.

Всички тези  ходове на властта звучат повече като залъгалки за наивната публика, докато заглъхнат протестите.

Миналата година КЗК само за кратко се усъмни, че големите в петролния бизнес - "ЛУКойл България", "Еко България", "Шел България", ОМВ-България, "НИС Петрол" и "Петрол", влизат в непозволени договорки и държат високи цените. Под подозрение бяха и Българската петролна и газова асоциация и "Ромпетрол България", а отделно "ЛУКойл Нефтохим" бе разследван за монополно положение. Накрая обаче комисията смете проблемите под килима, не намери никакви нарушения и не наказа нито една компания. Вместо това бе санкционирана фирмата на депутата Веселин Марешки, която поддържа едни от най-ниските цени в България - защото от време на време на някои свои бензиностанции продавала горива под себестойност. 

Антимонополният регулатор горе-долу през 2-3 години прави секторни анализи за горивата, но полза няма - няма отговор на въпроса защо България е с най-ниски производствени разходи, най-малки заплати и данъци, а пък цените на горивата изобщо не са най-ниските. 

Едва ли ще помогне и идеята бензиностанциите да издават касови бонове, на които да се виждат надценките. Хрумката на Горанов дошла след среща с премиера Бойко Борисов. "Kaĸтo в мoмeнтa ĸлиeнтитe чeтaт фaĸтypитe cи зa тoĸa и пapнo и paзбиpaт ĸaĸвo плaщaт, тaĸa и пpи зapeждaнe яcнo щe бъдaт пoĸaзaни тъpгoвcĸитe нaдцeнĸи", заяви той пред Би Ти Ви. Както се разбра, за целта отново ще се преправя и без друго често променяната наредба за касовите апарати. Този документ е кошмар за бизнеса, защото почти при всяка "редакция" се оказва, че фирмите трябва за купуват нови устройства, нов софтуер или да плащат на сервизи за пренастройки и ъпгрейди.  А това, че на фактурите за ток и парно донякъде виждаме как се формира цената, не ни спасява от поскъпването, няма да помогне и при автогоривата.  Когато дадени стоки или услуги са скъпи, или има обективни фактори цените да вървят нагоре, или по някакви причини конкуренцията в сектора не работи - точно както е при бензина и дизела.  

ЕДНО КЪМ ЕДНО

Преди година КЗК засече кореспонденция между фирмите, която говори за съгласувани цени. Цитирани бяха множество писма между служители и шефове в разследващите фирми, в които се говори за цени. През април 2013 г. например в мейл на "ЕКО България" служителка разяснява на един от шефовете на компанията, че ЕКО смята да намали цената с 3 ст., но очаква намалението от страна на "ЛУКойл" да бъде в размер на 4 ст./л и счита, че то трябва да бъде последвано. Както в. "Сега" писа, в друга кореспонденция от 2015 г. във връзка с рязкото поскъпване на едро на дизела на групата на "ЛУКойл" служителка от ЕКО "възкликва" в писмо: "Крайно време беше".