Нови правила за финансиране на духовните институции у нас въведе парламентът вчера с поправки в Закона за вероизповеданията, приети на първо четене. Религиозните общности, чиито последователи надхвърлят 1% от населението според последното преброяване, ще получават по 10 лв. на вярващ, но не повече от 15 млн. лв. На това условие отговарят единствено православното и мюсюлманското изповедание. По-малките църкви, които не могат да надхвърлят този праг, ще вземат субсидия по досегашния ред - чрез Закона за държавния бюджет.

Полагащата се субсидия ще може да се харчи само целево - за заплати на персонала на вероизповеданията, както и за други дейности, посочени в закона - образователни, социални, за строеж и поддръжка на молитвените храмове и др. Държавата ще изисква общностите да се отчитат за своите разходи, но само за парите, които са получили от хазната. Собствените им приходи няма да подлежат на контрол.

Законодателните промени предвиждат и строго ограничаване на финансирането от чужбина, както и на даренията. Заради всеобщата съпротива на религиозните организации обаче депутатите обещаха да прецизират тези текстове.

Между първо и второ четене ще бъдат изменени и разпоредбите, които позволяват само на български граждани да бъдат свещеници и служители. Причината е, че някои вероизповедания, като арменската апостолическа църква и католическата църква, разчитат изцяло или в значителна степен на духовници, които идват от чужбина. Затова и първоначално предвидения разрешителен режим за чуждестранни свещеници, които могат да извършват дейност у нас, ще бъде променен на уведомителен.

Поправките съдържат и текст, засягащ „религиозния радикализъм“, който също ще подлежи на прецизиране.

ПРЕДСТОЯЩО

Предстои да бъде сформирана експертна група, включваща представители на държавните институции и различните вероизповедания, която да работи за постигането на консенсус по законодателните промени. Създаването й беше договорено на среща между премиера Бойко Борисов и представители на Св. синод. Вчера депутатите определиха срок от 21 дни на групата, в който тя да намери общо решение.