В коалиционното споразумение на управляващите беше записано, че ще се изготви хронограма (с други думи график – бел.а.), по която да се извърши обновяването на многобройните контролни и регулаторни органи с изтекли мандати. Такъв график все още няма. Коалицията ще го изготви, чак когато Народното събрание подготви и одобри процедурните правила, по които ще се извърши изборът на новите назначения.
Това се разбра на днешното заседание на парламентарната правна комисия. Тя обсъди и прие процедурите за избор на парламентарните квоти във Висшия съдебен съвет и неговия Инспекторат, както и в Конституционния съд.
По време на обсъждането Рая Назарян от ГЕРБ-СДС, която е зам.-председател на парламента, обясни на колегите си, че за да бъде изготвена хронограмата, първо трябва парламентарните комисии да разгледат и одобрят процедурите – всяка по ресора си, а след това ръководството на Народното събрание може да се събере и да обсъди някакъв график, по който да се случат назначенията. "Иначе е абсолютно невъзможно към момента", увери Назарян.
Работата е там, че освен в коалиционното споразумение, въпросният график е записан като задължителен и в парламентарния правилник. Там се казва, че в началото на всяка сесия на Народното събрание неговият председател (сега това е Наталия Киселова - бел.а.) трябва да обяви кои са органите с изтекли мандати и да представи график, по който да се проведат процедурите за избор на нови назначения. Това не се случи.
Тази седмица и следващата парламентарните комисии ще се занимават с разглеждането и приемането на процедурите. След това те трябва да минат през обсъждане и гласуване в пленарната зала. Иначе казано, едва когато се приключи с всичко това, може да се стигне до обещаната хронограма.
А става въпрос за избор на десетки държавни длъжности – в БНБ, енергийния регулатор, Сметната палата, комисиите за финансов надзор и за защита на конкуренцията, както и много други, включително и омбудсман.
Последният, както и предвиденият избор на подуправител на БНБ и зам.-председатели на Сметната палата, засягат служебното правителство – това са длъжностите, от които президентът може да избира служебен премиер. Управляващите записаха в споразумението си, че целият този дълъг и сложен политически процес трябва да приключи в рамките на една година.
За отбелязване е, че приемането на процедурните правила в комисиите продължава да става непрозрачно. Проектите на правилата трябва да бъдат предварително публикувани, а не са. Така че каквото и да си гласуват депутатите в комисиите, остава неясно за медиите и обществеността.
Приятелски огън
Иначе в правната комисия днес направи впечатление спор в герберските редици.
Депутатът от ГЕРБ-СДС Бранимир Балачев настояваше при изслушванията на кандидати за конституционен съдия да се позволи само на професионалните магистратски и юридически организации да дават становище за кандидатите, но не и на на неправителствените организации с общественополезна цел. Последните могат само да задават въпроси, при това опосредено, чрез правната комисия, смята той. Тук се намеси Рая Назарян, която рязко заяви на съпартиеца си, че нарушава парламентарния правилник и поиска да си оттегли предложението.
Балачев упорстваше, че в процедурата трябва да се открои, че само професионалните сдружения могат да правят характеристики на кандидатите, тъй като са свързани с професионалното им развитие. "Имаме 1000 НПО-та в България, които ще почнат и ще видите какво ще стане. Ще казват - този е негоден, ще се ровят в чаршафите и чорапите", заяви той. Назарян ядосано се обърна към шефа на правната комисия Анна Александрова и настоя последната да обясни на Балачев, че ако иска такива правила, първо да предложи промени в правилника на Народното събрание.
Накрая предложението на Балачев отпадна, след като беше подкрепено само от него и депутати от "Възраждане", сред които намери съмишленици.
