Георги Желязков, който бе осъден за жестокото убийство на студента Мартин Борилски в Париж, получава предсрочно свободата си. Това реши окончателно Апелативният съд във Варна, като потвърди определението на първата инстанция. Магистратите пускат Желязков 5 години, 1 месец и 9 дни преди края на 19-годишната му присъда, постановена през 2010 г. Съучастникът на Желязков - Стоян Стоичков излезе предсрочно от затвора още в началото на миналата година. Неговата присъда бе 17-годишна.
По закон, за да бъде условно предсрочно освободен, осъденият трябва да е изтърпял поне половината от наказанието и да е дал доказателства за поправянето си. В случая Желязков е изтърпял повече. Според прокуратурата обаче няма достатъчно и убедителни доказателства за поправянето на 41-годишния мъж, съобщи съдът.
Варненският апелативен съд отчита, че през последните месеци присъдата на Желязков е била "препланирана с индивидуален план, в съответствие с установените дефицитни зони в поведението му. Проведената корекционна работа е дала резултат", обяснява съдът. Според магистратите ценностната система на Желязков се е преоформила в съзвучие с правилата на морала, добрите нрави и закона. Така, наказанието вече е изпълнило целите си и е време осъденият да се върне в обществото.
Желязков излиза от затвора с изпитателен срок, равняващ се на остатъка от присъдата му. Освен това съдът го задължава да се среща с пробационен служител през следващите 3 години. Определението на апелативните магистрати още не е обявено на сайта на съда.
Делото "Борилски" през годините се превърна в нарицателно за пороците на българското правосъдие - като се започне от мудността и се стигне до подозренията за нерегламентирано влияние.. То приключи след 10 дълги и мъчителни години разследване и съдебно гледане.
През август 2010 г. върховният съд потвърди решението на Апелативният съд във Велико Търново, който призна Желязков и Стоичков за виновни за убийството. Младостта на двамата и десетте години, изминали от убийството, бяха основните смекчаващи обстоятелства, отчетени от апелативния съд. Желязков е роден през 1979 г., а Стоичков през 1980 г. За да не им даде доживотен затвор съдът отчете и че двамата междувременно са завършили образованието си, а Стоичков е станал и баща.
В мотивите апелативният съд критикуваше прокуратурата, че си е свършила работата пасивно и "пестеливо" и е прехвърлила тежестта на доказване върху съда.
Разследването разкри, че вечерта на 18 юли 2000 г. Желязков и Стоичков отишли в дома на Борилски в Париж и му нанесли множество удари с тъп и с остър предмет - гира и нож за хартия. Безжизненото тяло на Мартин е открито на 20 юли. По входната врата нямало следи от взлом. Трупът е коленичил до леглото, легнал на гърдите си. Ръцете му са вързани с ръкавите на пуловер. По целия мокет и по част от мебелите в стаята има петна от кръв. Леглото също е пропито. Загубата на кръв е довела до смъртта.
В ръцете на трупа са намерени косми. От местопрестъплението са иззети окървавени джинси и бежов панталон, в чийто заден джоб е кредитната карта на Мартин, черен пуловер, намерен до кофа в банята, следа от кръв от дръжката на вратата, фасове от цигари.
ДНК експертизите откриват следи от жертвата и от още трима мъже - Желязков, Стоичков и хазяина на Мартин - Себастиан Проази, който понякога нощувал в апартамента в отсъствието на Мартин. ДНК на Желязков е открита под ноктите на жертвата.
През юли 2000 г. Мартин има два мобилни телефона - "Ериксон" и "Сименс", които не са открити в жилището му. Фабричният и-мей номер на първия апарат е засечен на територията на България на 3 август 2000 г. На 6 август е бил използван със SIM карта, принадлежаща на Желязков. Телефонът на Борилски е бил използван в Париж между 17 и 18 юли и в Монпелие на 19 юли между 10.39 и 17.56 ч. В нощта на 18 срещу 19 юли Желязков е глобен във влака Париж - Монпелие (заминаващ от Лионска гара в 22.36 ч.), защото пътувал без билет. Желязков се е върнал в България на 28 юли с билет, купен същия ден. Повече във Франция не е засичан. Прекъсва и следването си.
Апелативният съд прие, а върховният се съгласи с него, че Желязков и Стоичков търсят Борилски, от когото се надяват да получат пари. Но не успяват. И го убиват. Мотивът на Желязков е натрупана злоба и завист, чувство за малоценност и желание за възмездие върху неблагодарния Мартин. Стоичков няма собствен мотив, той само е помагал на Желязков. Изводът на магистратите е, че Желязков и Стоичков са били в хронична парична нужда. И единственият, от когото са очаквали помощ, е бил Борилски. Желязков е знаел, че студентът по право е задължен на баща му, който преди време му е издал атестация от адвокатската си кантора. "Подсъдимият явно е надценил значението на тази атестация за бъдещето на Борилски и е търсил начин за нейното "осребряване", приемат апелативните съдии.
Желязков и Стоичков са обвинени за убийството на Борилски на 2 декември 2002 г. Те се възползват от правото си да мълчат цели 5 години. Обяснения дават едва пред Окръжния съд в Шумен. Стоичков - на 14 май 2007 г., а Желязков - на 9 юли 2007 г. Тяхната версия е, че непознати са нападнали и убили Мартин, а те се опитали да го защитят.
Преди да се стигне до осъдителната присъда, върховният съд отмени оправдателните присъди, произнесени от две инстанции в Шумен и във Велико Търново, и върна делото на нов състав във Велико Търново. Върховните съдии откриха много нарушения в първото решение на апелативните, които не направили всичко, за да разкрият истината. В мотивите им бе записано, че не са обсъдени версии, различни от тези на подсъдимите, което нарушава принципа за обективно и пълно изследване на доказателствата.
