Информатика и компютърни науки за поредна година е професионалното направление, което носи най-висок облагаем доход на завършилите го студенти - средно 2387 лв. Едно е обаче да го учиш в Софийския университет, където то върви с 3800 лв. заплата, друго е в Шуменския университет, където висшистите могат да се надяват само на 993 лв. И ако тук високите средни заплати са обясними заради огромното търсене на кадри, то при други дефицитни специалности като педагогика или педагогика на обучението, подготвяща така оскъдните в последните години учители, картината продължава да изглежда тревожно - завършилите тези две направления могат да разчитат съответно на 863 лв. и 829 лв. заплата.
Това показва рейтинговата система на висшите училища в България за 2018 г., представена вчера в просветното министерство. Въпреки че тазгодишното осмо издание регистрира устойчивост на положителните тенденции от м.г. - намаляване на студентите, подобряване на реализацията и доходите им и увеличаване на научната дейност на вузовете, огромните дисбаланси в качеството на обучението, предлагано от различните университети, все още остава сред сериозните предизвикателства пред системата на висшето образование у нас.
От фондация "Отворено общество", която подготвя рейтинга, отчитат стабилност в тенденцията за преструктуриране на приема и рационализиране на избора на студентите. В последните 5 години кандидат-висшистите са намалели с 15%, като в 13 професионални направления намалението е с над 30 на сто - като например при масовата икономика, в която отливът е от 60 хил. на 42 хил. студенти. При други като медицината, при която също има голямо търсене, кандидат-висшистите се увеличават - от 6 на 11 хил. души, с което тя става четвъртото най-масово направление у нас. Подобно е развитието и при другите здравни специалности като стоматология, здравни грижи и т.н., както и при информатиката.
Другата положителна новина е, че продължава да се подобрява връзката на висшето ни образование с пазара на труда. Безработицата при завършилите в последните 5 г. спада от 2.9% през м.г. на 2.4% през т.г. През 2018 г. в нито едно професионално направление не е отчетена безработица над 4%, докато през 2013 г. високо ниво на над 6-7% безработни е имало при 18 направления (м.г. повече безработни имаше в 3 направления). "Млади висшисти, регистрирани в бюрата по труда, на практика няма", коментира Георги Стойчев от "Отворено общество".
Както и м.г., и тази най-голям шанс човек да си намери работа предлагат направленията военно дело (нулева безработица), фармация (0.8%), медицина (0.16%), стоматология (0.4%), металургия (0.45%), музикално и танцово изкуство (0.74%) и др. Новото е, че т.г. в Топ 10 на направленията с най-малко безработни висшисти излизат ветеринарната медицина (1.19%), математиката (1.26%) и теория на изкуствата (1.38%). Най-висока пък е безработицата в направленията животновъдство (3.7%), материали и материалознание (3.68%), психология (3.56%), религия (3.55%) и науки за земята (3.53%).
За съжаление обаче и тази година се наблюдава един сериозен структурен проблем пред системата - половината от получилите дипломи работят на позиции, за които не се изисква висше образование. Подобрението по този показател е по-скоро символично - делът на наетите висшисти, които през първите 5 г. от завършването си работят на позиции, изискващи диплома за висше образование, се увеличава от 48.5 на 49.2%.Най-високо е приложението на придобитото висше образование в направленията военно дело, медицина, фармация, стоматология и теория и управление на образованието, а най-ниско - в туризъм, хранителни технологии и изобразително изкуство. Подобрява се и индикаторът, показващ колко от завършилите у нас не се осигуряват в страната - от 23% делът на тези хора спада до 21% (те са или в чужбина, или са в сивата икономика).
За поредна година растат доходите на завършилите. Ако м.г. средният облагаем доход на един висшист е бил 1148 лв., то т.г. той се увеличава до 1247 лв. Най-високи доходи продължава да носи обучението по информатика и компютърни науки - 2387 лв. облагаем доход (при 2212 лв. м.г.), математика - 2222 лв. (при 1963 лв. м.г.), компютърна и комуникационна техника - 1927 лв. (1698 лв. за м.г.), металургия - 1864 лв. (1602 лв. м.г.), проучване и добив на полезни изкопаеми - 1842 лв. (1660 лв. за м.г.), обществено здраве - 1705 лв.( 1666 лв. м.г.), електротехника - 1537 лв. (1390 лв. м.г.), военно дело - 1537 лв. (1551 лв. м.г.), фармация - 1471 лв. (1405 лв.) и политически науки (изненадващо в Топ 10) - 1416 лв. Най-ниско възнаграждение пък получават завършилите музикално и танцово изкуство - 801 лв. (726 лв. за м.г.), педагогика на обучението - 829 лв. (727 лв. за м.г.), животновъдство - 839 лв., ветеринарна медицина - 856 лв., и педагогика - 863 лв.
В Топ 10 на направленията с най-бързо нарастване на доходите са математиката и инженерните специалности - металургия, фармация, информатика, математика, материали и материалознание и др. "Това ще са специалностите, от които най-силно ще се нуждае икономиката ни в бъдеще и за които може да очакваме, че ще са с най-висок ръст на заплатите", коментира министър Красимир Вълчев. Особено внимание заслужава направлението проучване и добив на полезни изкопаеми, което е в Топ 4 на най-високите доходи, но пък е в Топ 3 на тези с най-нисък успех от дипломата за средно образование. "Това е направление, в което влизат студентите с нисък успех, но след това те се нареждат сред елита по доходи, т.е. има висока добавена стойност", обясни и Георги Стойчев.
И все пак остава решаващо къде е учил човек - ако е завършил педагогика в СУ, облагаемият му доход би бил 999 лв., ако е получил дипломата си за учител от ВТУ - 805 лв., а от Югозападния университет - едва 752 лв. Подобни дисбаланси се забелязват при всички специалности, свързани с реалната икономика - инженерни специалности, природни науки, икономика, администрация и управление и др. Така е например при математиката - ако е завършена в СУ, човек може да се надява на 2750 лв., а ако е в Шуменския университет - едва на 730 лв. Дипломата по икономика от СУ "върви" с 2300 лв., от УНСС - 1680 лв., а от ТУ-Габрово - едва с 812 лв. Завършилите машинно инженерство в МГУ могат да разчитат на 2590 лв. заплата, докато тези, изучавали това направление в ЮЗУ - на едва 677 лв.
КЛАСАЦИЯ
СУ е лидер в 17 от 31 направления, по които предлага обучение. ТУ-София оглавява 6 професионални направления, сред които машинно инженерство, енергетика, транспорт, общо инженерство. МУ-София е най-добър в 4 направления (медицина - заедно с МУ-Пловдив, фармация и др.), също както и Американският университет в България (администрация и управление, икономика и др.). Аграрният вуз в Пловдив е на първо място в 3 направления - растениевъдство, животновъдство и растителна защита, както и ХТМУ, който заема лидерските позиции при обучението по металургия, материалознание и химични технологии. 15 университета са първи в по едно професионално направление.
В 40 от 52-те професионални направления първото място се заема от университети в София, а в 12 - от вузове извън столицата, които са относително силни в аграрния и обществения сектор. 5 направления се оглавяват от частни университети. 13% от студентите у нас учат в частни университети, като най-силно е присъствието им в две професионални направления - театрално и филмово изкуство и теория на изкуствата, в които учат близо 1/2 от частните студенти. Чуждестранните студенти в страната ни нарастват от 4 на 6%, като най-много са кандидат-медиците (52 на сто).
ПРОФЕСИЯ
Рейтингът дава любопитни данни за професиите, на които най-често се реализират висшистите, завършили дадени професионални направления. Професията учител например не е сред Топ 3 на професиите, които упражняват студентите с диплома по математика от СУ. Младежите, завършили математика в Пловдивския университет обаче, напротив - голяма част от тях започват работа именно като преподаватели. Завършилите история например най-често работят като преподаватели и като.. продавачи. Продавачите се срещат по-често сред студентите, които са първа година на трудовия пазар, и далеч по-рядко сред висшистите, работещи вече 4-5 г.
