Мнозинството от магистратите у нас искат конституционни промени, които да гарантират ефективен начин за търсене на дисциплинарна и наказателна отговорност на главния прокурор, както и на председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд. До този извод стига социологическо проучване, което Българският институт за правни инициативи представи в сряда, ден преди официалното посещение на експерти на Венецианската комисия.
Делегацията е поканена да даде оценка на законодателните предложения, изготвени от правосъдния министър Данаил Кирилов, с които правителството прави пореден опит да изпълни ангажиментите си по въвеждането на механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Българската държава все още не е успяла да реши този проблем, въпреки че той е констатиран още през 2009 г. от Европейския съд по правата на човека в Страсбург в решението по делото "Колеви срещу България". Във тази връзка агенция "Глобал Метрикс" по поръчка на БИПИ проучва нагласите сред 612 съдии, прокурори и следователи от цялата страна.
Магистратите са били попитани къде според тях трябва да бъдат уредени промените, свързани със създаване на инструмент за търсене на дисциплинарна и наказателна отговорност на главния прокурор. От БИПИ констатират, че отговорите на анкетираните показват разделение в професионалната общност. По отношение на първия въпрос 43.2% от съдиите считат, че такъв механизъм трябва да се създаде с изменение в конституцията, а 42% отговарят, че промените трябва да са в Закона за съдебната власт. От друга страна, само 16.4% от прокурорите биха подкрепили подобни промени в основния закон, а 36.4% от тях смятат, че измененията трябва да са в ЗСВ. Същевременно 1/4 от прокурорите не виждат необходимост от такъв механизъм, докато на това мнение са едва 4,5% от съдиите.
Друг интересен резултат от изследването е отговорът на въпроса кой следва да привлича под наказателна отговорност и да повдига обвинение на главния прокурор. 40% от прокурорите и 26% от съдиите смятат, че това може да бъде комисия, съставена от прокурори от Върховната касационна прокуратура. Това е и единственият отговор, който представлява възможността колективен орган да бъде натоварен с тази изключително специфична и чувствителна задача. Според БИПИ този отговор предполага, че магистратите предпочитат да се избегне вариант, в който една-единствена личност ще бъде натоварена с този спектър от правомощия. 22% от съдиите пък са на мнение, че избран от ВСС прокурор трябва да може да повдига обвинение на главния прокурор. Тази идея е подкрепена едва от 18% от анкетираните прокурори.
На участвалите в проучването магистрати е поставен и въпросът за промяна на члена в конституцията, който гласи, че "главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори". Отговорите и тук показват различие в мненията на съдии и прокурори, но е видно, че 67% от съдиите и 54.5% от прокурорите са "за" такава промяна. От БИПИ стигат до заключение, че "отговорът на въпроса за промените в конституцията ясно показва, че необходимостта от преразглеждане на позицията и функциите на главния прокурор е назряла".
