Медия без
политическа реклама

МОН смята да регулира приема и в частните университети

Сега запълването на обявените места в тях е едва около 40%

Илияна Кирилова

Просветното министерство смята да регулира приема и в частните университети. Идеята на министър Красимир Вълчев е те да могат да приемат не повече от 15-20% от приетите през изминалата година студенти, съобщи самият той по време на посещението си в училища в Самоков.

Държавата по принцип регулира приема в държавните вузове, като от няколко години го намалява в специалностите с излишък на кадри (икономика, администрация и управление и т.н.) и го увеличава в направленията, в които има глад на висшисти (педагогика, инженерни и т.н.). При частните вузове обаче няма регулация. Най-често те залагат много висок прием, който след това не успяват да запълнят. За м.г. например реализираният прием при тях е едва около 40%. Министър Вълчев даде фрапиращи примери, като например известния случай с Пернишкия университет, където при 300 планирани бройки са били приети едва 19 души.

Затова и МОН смята да въведе известни ограничения пред приема на частни студенти, които обаче няма да са като при държавните вузове - да са обвързани с реализацията на пазара на труда и т.н., а ще са най-общи. Идеята е броят на студентите, които може да приеме един частен университет, да е не повече от 15-20% от приетите кандидат-висшисти през предходната година. За да станат факт въпросните промени, ще са нужни поправки в закона за висшето образование. Ако те са готови до 30 април 2019 г., когато се подготвя план приемът, то въпросните регулации ще могат да влязат в сила от следващата академична година.

ПРАВА

Сред другите промени, които МОН планира в закона, са въвеждане на квота за младите преподаватели в органите на академично самоуправление във висшите учебни заведения, каквито са например Академичният съвет и Общото събрание. Тези хора най-дълго ще са във въпросния университет, аргументира се министър Вълчев. Предвидено е и разширяване на правомощията на ректорите, които често пъти биват блокирани от Академичните съвети. Едната от идеите например е те да могат да променят щатните разписания във вуза и без одобрението на Академичния съвет. Също така се обсъжда и въвеждането на право на съвещателен глас при вземането на решения във вузовете на външни заинтересовани страни. Такива например могат да бъдат общините, които са най-заинтересувани от развитието на техния вуз в региона. Промени предстоят и в акредитацията на университетите – поставяне на акцент върху програмната акредитация, която да се прави по едно и също време във всеки вуз в дадено професионално направление, включване на професионални одитори в Националната агенция по оценяване и акредитация и т.н.