Въвеждането на гласуване по пощата след активна регистрация на желаещите да гласуват - такова е решението на част от предизвикателствата по организацията на вота в чужбина, смята служебният външен министър Светлан Стоев. На брифинг в МВнР той и негови колеги представиха информация за работата на ведомството за изборите на 11 юли.

Предложението да се гласува по пощата беше лансирано с промени в Изборния кодекс от "Има такъв народ" в миналото 45-то Народно събрание. Партията обаче се отказа с аргумента, че времето за подготовка е кратко. Така новата практика остана евентуално за президентските избори наесен.

Безпрецедентно натоварване 

От дипломатическото ведомство посочиха, че 2021 г. е безпрецедентна за тях - общо 11 месеца от работата им ще бъде посветена на организирането и провеждането на избори. "МВнР не е придатък на ЦИК, за да организира избори в чужбина. МВнР е институция, която е призвана да защитава националните интереси на българската държава и на българските граждани в чужбина", критично отбеляза Стоев.

По думите му изборите са демократичен процес, който следва да протича цивилизовано. За целта българският парламент трябва да въведе гласуването по пощата, което се практикува от други страни-членки на ЕС. А администрирането на задграничния вот трябва да се поеме от нарочно създадена районна избирателна комисия "Чужбина". В момента с това се занимава ЦИК.

Стоев посочи, че на отминалите избори последната секционна комисия в чужбина е получила потвърждение за обработени протоколи малко след 19:50 ч. на 12 юли. „Най-голямата районна избирателна комисия (РИК) в България администрира 739 секции – това е по-малко от броя на секциите, сформирани в чужбина. Членовете на тази РИК са 23 души. Една от най-малките РИК в България с около 15 члена администрира около 250 секции. Обработката на резултатите от секциите в чужбина, които бяха изпращани след изборния ден, се извършва от трима души", изтъкна шефът на МВнР.

Ново предизвикателство

Външният министър подчерта, че президентските избори ще създадат пред МВнР сериозни предизвикателства, свързани с кратките срокове, очаквания голям брой секции, както и от човешки, финансов и технически характер. Анализът на ведомството сочи, че прогнозният брой автоматично разкрити секции зад граница, съгласно сега действащия Изборен кодекс и броя на гласувалите на 11 юли, е 713. Сред тях в 216 ще се гласува с машини. Като се отчетат и секциите, които ще бъдат образувани по брой подадени заявления, общо те ще бъдат между 900 и1000.

Данни и изводи

- На изборите на 11 юли 2021 г. зад граница са гласували 173 843 български граждани,което е с 4 на сто по-малко в сравнение с участвалите във вота на 4 април. В същото време броят на секциите се е увеличил с 62%. Това е довело до гласуване без опашки, но не и до по-висока избирателна активност. 

- Българските граждани в чужбина са избрали машинния вот - в 273 секции с машини са гласували 89 595 души, а в 509 секции с бюлетини – 84 248 души. Няма случай на преминаване от гласуване с машини към гласуване с бюлетини в секциите извън страната.

- 68 802 са избирателите, включени в избирателните списъци, от които 24 239 не са гласували (или са гласували на друго място).

- Най-много са гласувалите в секцията в Никити (1382), в Неа Парамос (1093) и в генералното ни консулство в Мюнхен (879). Най-малко са в двете секции в Бразилия - в Сао Пауло и в посолството в Бразилия, където са гласували по 9 души, въпреки че са подадени необходимите 40 заявления за гласуване.

- Като "Ефект 35" определят от МВнР резултатите от страните извън ЕС, където след промените в Изборния кодекс отпадна таванът от 35 секции. Във Великобритания секциите от 35 станаха 135, тоест, увеличили са се с 286%, но броят на гласувалите там е същият като преди. В САЩ са гласували по-малко български граждани, а в Турция увеличението е минимално, въпреки че бяха разкрити с 220% повече секции.

- МВнР е превозило за последния месец над 40 тона машини и изборни книжа до различни краища на света. Вече са върнати от чужбина 125 машини, като до 25 юли се очаква да бъдат прибрани всички.

- Като основни проблеми в изборния процес в МВнР открояват късното приемане на процедурни решения и правила от страна на ЦИК, например по отношение на декларацията, която трябва да попълнят избирателите, които не са пратили предварително заявление за гласуване.

- Разкриването на секции с 40 заявления също е предизвикателство. Статистиката от изборите на 11 юли 2021 г. показва, че само 6% от общия брой избиратели са гласували в секции, в които броят на гласувалите е под 100 души.