По-малко зърнени храни и зеленчуци, но повече яйца, ядки и млечни продукти ще консумират занапред децата в забавачките у нас, предвиждат предложени от здравното министерство промени в наредбата за здравословно хранене на децата между 3 и 7 г. в детските заведения. Сред новостите са тотална забрана на пържени храни, торти и вафли и значително намаляване на захарта и солта.
Ако досега на децата можеха да се предлагат пържени храни до 2 пъти седмично, занапред за тези продукти се налага пълна забрана, както и на храните, съдържащи хидрогенирани (напълно и/или частично) мазнини. Торти и пасти със сметанов и/или маслен крем, сиропирани сладкиши, вафли, сухи пасти, шоколадови изделия, локуми и бонбони, които също можеха да се дават до 2 пъти седмично, остават в историята. Малчуганите вече няма да могат да консумират замразена или консервирана риба, а само прясна. Няма да им се предлагат и промишлено произведени месни заготовки - кайма, кебапчета, кюфтета и др. Забранява се и предлагането на месни продукти като основни ястия (досега само колбасите не можеха да са основни ястия).
Ако в момента дневната норма за прием на картофи и зърнени храни (хляб, макарони, ориз, овесени ядки и др.) е 200-220 г, то занапред тя се намалява до 171-193 г. Интересното тук е, че намалението идва от по-ниските норми за прием на картофи, ориз, макарони, жито и др. за сметка на приема на хляб и тестени изделия, който се увеличава от 80 на 112 г. Новите текстове обаче увеличават приема на пълнозърнести храни - от най-малко по 4 пъти седмично на поне 5 пъти седмично.
Странно на пръв поглед изглежда и намалението на дневната дажба плодове и зеленчуци - от 500-600 г досега на 380-480 г занапред. При тях обаче има други промени - в менюто вече ще се включват най-малко три вида пресни зеленчуци и най-малко три вида пресни плодове седмично. Те могат да са цели, нарязани, настъргани, като салата или напитка от пасирани плодове или зеленчуци (смути), или прясно изцеден сок. Плодовите салати не бива да са с добавена захар или сол, консервираните зеленчуци и плодове трябва да са без консерванти, подсладители и оцветители, а предлаганите конфитюри и мармалади да са от плодове (а не просто с над 60% плодове съдържание) и да са с "екстра качество" съгласно наредбата за плодовите конфитюри от 2003 г.
За сметка на това пък се предлага увеличаване на дневната дажба за мляко и млечни продукти - от 430 на до 465 г. Както и досега всеки ден децата ще получават поне 350 г кисело или прясно мляко. Сиренето и/или кашкавалът се увеличават от 25-30 г на поне 35 грама дневно, освен това те следва да са от краве мляко. Изрично се посочва, че сиренето трябва да е със съдържание на готварска сол до 3.5%, а кашкавалът - до 3%. Айрянът, както и досега, трябва да се предлага без добавена сол.
Увеличение има при заложеното количество на храни, богати на белтък - от 110-125 г на 125-146 г, като тук увеличението идва от по-големите количества прием на яйца (почти двойно от 20 г сега на 35-40 г дневно) и ядки за сметка на месото, рибата и бобовите храни. Занапред месото трябва да отговаря на повече условия - да не е претърпяло друга обработка освен охлаждане, телешкото и свинското да са без видими тлъстини, сухожилия и кости, птичето месо да е без кожа, мляното месо да е нетлъсто, със съдържание на мазнини по-малко или равно на 7% и съдържание на колаген към месен протеин по-малко или равно на 12% съгласно еврорегламентите и със съдържание на сол не повече от 1% от общата маса. От месните продукти се допускат шунка и филе без съдържание на механично отделено месо и формовано месо, с ниско съдържание на мазнини и намалено съдържание на сол.
БЯЛА ОТРОВА
Количеството захар, което дневно може да изяде едно дете, се намалява двойно от 30 на 15-17 г, приемът на добавени захари трябва да се ограничава до 10% от енергийната стойност на храната, а солта (с всички храни и напитки) следва да бъде не повече от 3 грама на ден (горната граница за нерисков хранителен прием е определен на 4.5 г сол на ден).
