Българските избиратели са все по-заинтригувани от машинното гласуване. Такъв извод може да се направи след парламентарния вот на 4 април, макар че окончателните резултати не са напълно готови.

На европейските избори през 2019 г. имахме 3000 секции с машини. Тогава за първи път устройствата влязоха в сравнително масова употреба. С тях обаче избраха да гласуват едва 158 971 души. Това даде основание на Централната избирателна комисия да обяви, че машинното гласуване е скъпо, а интересът на гражданите към него – твърде нисък. Същата теза подхвана впоследствие и ГЕРБ.

На 4 април 2021 г. секциите с устройства за гласуване бяха 9398. И само в трите софийски избирателни района са ги използвали близо 230 000 души. На евровота в столицата машинно гласуваха около 44 000 – иначе казано, дори тогава устройствата да бяха 3 пъти повече, активността на машинното гласуване пак щеше да излезе двойно по-ниска от настоящата.

Точно в столицата интересът към машините е бил най-голям. В 23-и избирателен район са били пуснати общо 221 493 действителни гласа, от които 96 228 чрез устройствата, или 43.45%. В 24-и МИР от 166 698 действителни бюлетини машинните са 67 406 (40.44%). А в 25-и МИР - 65 350 от общо 168 447 (38.80%). Общо в София са пуснати 556 638 валидни бюлетини, от които 228 984 (или 41.14%) са дошли от машините.

Прави впечатление широката употреба на устройствата сред избирателите на „Демократична България”. В 23-и МИР дясната коалиция е получила общо 61 858 гласа, от които над половината (33 270) са дошли от машини. Същата картина се наблюдава и при „Има такъв народ”. 15 694 симпатизанти на Слави Трифонов са гласували машинно в района, а почти същия брой – 15 590, са използвали хартиени бюлетини. Поддръжниците на ГЕРБ-СДС не се толкова благосклонни към новия начин на гласуване – от 43 817 бюлетини за коалицията в 23-и МИР по-малко от една четвърт (10 784) са пуснати чрез устройствата.

В страната

По-ниски са резултатите в останалите градове на страната. Единствено Пловдив се доближава до София – 33.45% машинно гласували. В големите крайморски градове избирателите, които са предпочели устройствата пред хартията, са около една четвърт (Бургас – 27.64%, Варна – 27.31%). В повечето областни градове делът на употребилите машините надхвърля една пета, но се намират и такива с по-ниски резултати (Монтана с 16.18%).

Особено любопитно е да се види доминираният от ДПС Кърджали. В миналия парламент депутатите на Ахмед Доган бяха сред най-ревностните поддръжници на пълната замяна на хартиеното с машинно гласуване. В областта обаче от общо 71 492 действителни гласа едва 5993 са пуснати чрез устройствата, или 8.38%. А интересът конкретно на депесарите към устройствата е направо нищожен – от общо 44 599 гласа за движението само 1436 (или 3.22%) са пуснати чрез машини.

Единственият по-слаб резултат се наблюдава във Велико Търново - само 4100 души са използвали машините или 4.14% от общия брой валидни гласове. Там обаче машинното гласуване беше напълно спряно още преди обед заради погрешно въведена листа. В Добричко, където в даден момент също се заговори за спиране на гласуването, устройствата са използвали 15 817 души (21.94% от действителните гласове).