Националният осигурителен институт успява да оспори малка част от болничните листове, по които плаща обезщетения, показва публикация в информационния бюлетин на института.

През 2019 г. институцията е издала над 9000 разпореждания за възстановяване на 6.5 милиона лева за неправомерно получени болнични. Това обаче е капка в морето от платени обезщетения миналата година - те са 2 224 066 броя, на обща стойност 489 270 482 лв. за годината.

Заради съмнения за злоупотреби под наблюдение са въведени 2000 осигурители и самоосигуряващи се лица, като на органите на МВР са предадени 441 осигурители, а на прокуратурата и ДАНС - 196 осигурители. В случаите, в които се установи, че осигурителят не е осъществявал стопанска дейност и е подал в НОИ данни за лица, които не са упражнявали трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване, се издават задължителни предписания за заличаване на тези данни. В такова нарушение са уличени 290 търговски дружества.

Една от схемите за източване на средства от осигуряването е да се назначават фиктивни работници с висок осигурителен доход, които при първа възможност се пращат в болнични. Техните осигуровки само се начисляват, без да се плащат, а самите "служители" често не подозират, че са наети във въпросната фирма. След това от тяхно име се теглят болнични, зад които не стоят реални вноски.

Общият брой обжалвани листове през 2019 г. е 16 373, което е значително увеличение спрямо 2018 г. - с 6865 броя. Отменените листове обаче са едва 4397, издадени за 92 090 дни. Това също е незначителна част от общия брой дни, за които е платено обезщетение - 14 312 477. Наред с обжалването, осигурителният институт има и други инструменти за контрол. През изминалата година са съставени общо 6737 ревизионни документа, като установеният начет по влезли в сила разпореждания за събиране на суми е 705 308 лв., посочват оттам.

9213 души са получили разпореждания за възстановяване на суми на обща стойност 5 864 663 лв. По този ред се събират неправомерно получени парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, безработица и помощи за профилактика и рехабилитация. В такава ситуация например изпадат майки, които пропуснат да уведомят института, че детето им е тръгнало на детска градина и продължат да получават обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Периодично има кампании задълженията на тези жени към НОИ да се опростят от държавния глава.

Големите разходи на бизнеса и на държавата за болнични периодично попадат в дневния ред на управляващите, като най-често опитите са в посока да се ограничат правата на осигурените. Последно в края на миналата година бе лансирано предложение първият ден да стане неплатен (сега първите три дни работодателят плаща 70% от осигурителния доход, след което се включва НОИ от четвъртия ден с 80%). След като синдикатите заплашиха с протести, премиерът Бойко Борисов оттегли предложението. Родиха се много идеи за ограничаване на измамите, включително и да се правят внезапни проверки дали се спазва болничният, но темата, като много други, мина на заден план с влизането ни в извънредно положение.