България следва да получи твърди юридически гаранции за правата на българите в Северна Македония преди даването на зелена светлина за преговори с Брюксел. Този въпрос не може да се отлага с надеждата, че ще се реши в хода на самия преговорен процес. Около тази позиция се обединиха и представители на опозиция, и партии от управляващата коалиция при изслушването на премиера Кирил Петков за резултатите от проведените срещи с властите в Скопие и последвалото междуправителствено заседание в София. Изслушването на премиера бе поискано от групата на ГЕРБ-ДПС, но предупреждения и добронамерени критики се чуха и от представители на партии в коалицията. 

"Необходими са реални гаранции за спазване на правата на българите и действащ механизъм срещу езика на омразата. Постигането на икономически взаимоотношения и свързаност е важно, но не отразява истинския акцент. Ако сте в плен на разбирането Северна Македония да бъде допусната до преговори, а после някак си се решават тези въпроси, това няма да сработи. Опитът е показал, че държавите се окопават в допреговорните позиции, коментира Даниел Митов от ГЕРБ. От ГЕРБ на няколко пъти повториха, че  сключването на двустранни споразумения още не означава напредък, защото през годините са били сключвани десетки такива договорки, които не са довели до нищо. Екатерина Захариева посъветва правителството да намали ентусиазма, защото после ще трябва да дава много обяснения. 

И от БСП, и от "Има такъв народ" разкритикуваха ГЕРБ, че по темата е имало множество безуспешни поводи за изслушване в парламента на експремиера Бойко Борисов. "Така че сравнението между вас и премиера Борисов е очевадно. Факт е, че отношенията бяха стигнали до точка на замръзване и нашето мнение не бе достатъчно добре обяснено. Ние също смятаме, че засилването на икономическите отношения ще доведе до спад на напрежението", коментира Тошко Йорданов от ИТН. И според ИТН обаче темата за правата на българите трябва да се изведе преди старта на преговорите за еврочленство на Северна Македония. "Вкарването на българите в конституцията на Северна Македония трябва да се случи преди да отпушим процеса им към присъдениняване към ЕС", категоричен бе Йорданов. От БСП не изразиха категорична позиция кога трябва да се дадат такива гаранции, но пък препоръчаха на правителството да работи по-тясно с лидерите на мнение по тази тема у нас. "Трябва да спечелите повече обществена подкрепа", коментира Кристиян Вигенин. Лидерът на "Възраждане" Константин Костадинов предупреди, че освен исторически, има и филологически въпрос между двете  държави и той също не може да се замита. Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов хем посъветва трудните въпроси да се решат преди началото на членството, хем изтъкна, че самият преговорен процес дава шанс за решаване на проблемите. Сходна позиция изрази и премиерът Кирил Петков. 

Петков призна, че няма категоричен ангажимент от страна на Северна Македония кога може да бъде променена конституцията, но изтъкна, че такъв ангажимент се поема за пръв път. "Самият срок как ще се случи това го уточняваме. Но едно ви уверявам – българският интерес ще бъде защитен и българите ще имат равни права", коментира Петков. Според него промяната в конституцията на Северна Македония е "малко  декларативен акт", докато реалното решаване на проблема с правата и езика на омразата ще се случи по време на самия преговорен процес в следващите 10 години. "Докато те отварят всяка една от тези 27 глави, ще действа общ мониторингов механизъм за езика на омразата и ще можем реално да се борим с дискриминацията към българите, които са там", коментира Петков. Той за пореден път обясни, че ако икономиките на двете държави се  обвържат, самият бизнес няма  да има полза от език на омразата. Според Петков Брюксел е започнал вече да чува България, защото страната ни е представила проблема не като двустранен, а като проблем на потъпкване на общите европейски принципи. "Когато говорим така, има чуваемост. И Димитър Ковачевски показа чуваемост. Даде собствения си телефон на колегата, който ще бъде постоянно в офиса на БТА в Скопие, като му обясни при най-малкия вандалски акт да му се обади лично", каза Петков.Според него решението му да посети пръв Скопие е сработило. "Новият премиер ми обясни, че въпросът за краткото наименование е финализиран точно защото съм решил пръв да го посетя", обясни още Петков.