Напук на уверенията на депутатите, че ще работят възможно най-ефективно в името на Шенген, еврозоната и Националния план за възстановяване и устойчивост, те все така се посвещават на упражнения за губене на време. Точно това ще бъде поредната временна анкетна комисия, която Народното събрание създаде днес - за проучване на сигурността на машинното гласуване.
Това стана по искане на БСП, която е пословична със съпротивата си срещу машинния вот. Столетницата участваше в т.нар. "хартиена коалиция" в предния парламент, наред с ГЕРБ-СДС и ДПС, която върна хартиените бюлетини като метод за гласуване и обезсмисли употребата на устройствата. Сега социалистите решиха, че наближаващите местни избори са добър момент да поставят под въпрос сигурността на машинното гласуване.
Закъсняла мярка
Благодарение на "хартиената коалиция", реално сега машините се ползват като принтери - те печатат т.нар. бюлетини за машинно гласуване. Устройствата не изкарват протокол с резултатите, както в миналото. Данните от гласуването се получават чрез ръчно броене от секционните комисии, които отново на ръка ги попълват в хартиени протоколи.
Накратко, ролята на машините беше толкова принизена, че практически няма смисъл от проверката, която се очаква от новата анкетна комисия. Това трябваше да бъде направено преди година, когато машините бяха основен метод на гласуване. Освен това, непосредствен ефект върху наближаващите избори няма да има, тъй като срокът на действие на комисията е 3 месеца, а вотът е на 29 октомври.
Несъстоятелни аргументи
Днес социалистите твърдяха, че има журналистически разследвания и експертни анализи, които потвърждават, че изборната технология се манипулира. Не представиха обаче нито едно конкретно доказателство за нарушения на вота. Между другото, същия подход използваха и герберите в миналото, когато губеха избори - обвиняваха опонентите си, че правят изборни манипулации посредством машините, но също никога не го доказаха.
Друг аргумент на БСП беше нещо, което няма никаква видима връзка с машинния вот - записът на партийното ръководство на ПП, на който се чува бившият премиер Кирил Петков да казва, че партията му е "направила ала-бала с президента". От БСП го изтълкуваха като признание за манипулация на изборите. "Ние искаме да знаем – имаше ли ала-бала?", настойчиво заяви червеният Иван Ченчев.
Левите твърдят също, че "голямата част от избирателите" се съмняват в машинния вот. Изборните резултати обаче не го потвърждават - на последните предсрочни избори през април 2023 г. имаше общо 2 638 024 действителни гласа, от които 1 082 176 бяха с обичайните хартиени бюлетини, а 1 556 906 - с машинни.
Огорчени от пораженията
Любопитното беше, че БСП беше подкрепено от ИТН. А именно партията на Слави Трифонов изигра ключова роля за установяването на машинния вот като основен метод на гласуване през 2021 г. и го защитаваше безрезервно досега. "Да, с хартията се правят манипулации, но с машините се прави тотална подмяна", обяви сега зам.-шефът на ИТН Тошко Йорданов. Като пример цитира спечелените избори от ПП през ноември 2021 г. и вотът през октомври 2022 г., когато партията му изпадна от парламента. С това предизвика подигравки от десницата, че когато резултатите им са изгодни, сценаристите харесват машините, а когато не са, ги заклеймяват.
Още една комисия - защо не?
От ПП-ДБ подкрепиха инициативата на БСП, макар че според десните няма основания за подозрения. "Трябва да има такава комисия – не за пропаганда, а за да установи веднъж завинаги, че проблем няма", посочи десният депутат Божидар Божанов, който е бивш министър на електронното управление.
Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС заяви, че комисията е добра идея, тъй като може да се заеме с няколко административни и правни въпроса - да види къде се съхраняват машините, да види как работят, да проучи докога за поддръжката им ще се ангажират частни фирми и т.н. От страна на ДПС, още преди да започне дебатът, водещият депутат на движението Делян Пеевски потвърди, че с колегите му ще подкрепят създаването на комисията.
Без ръководство
Проблемът обаче, както винаги, се оказа изборът на председател. От БСП искаха да бъде колегата им Георги Свиленски, но пленарната зала го отхвърли. После "Възраждане" лансира своя депутат Деян Николов, но той също не беше одобрен.
Не останаха други варианти, така че се пристъпи към обичайния за такива случаи подход - председателят на парламента Росен Желязков да посочва депутат, който да ръководи заседанията на комисията.
