През 2019 г. печатните медии все повече ще работят за привличането на приходи от дигитални абонаменти и от т.нар. paywall – разделно показване на платеното и безплатното съдържание. Това е основната прогноза в традиционния доклад на журналистическия институт "Ройтерс" за професионалното и техническото развитие на журналистиката.
52 на сто от запитаните около 200 главни редактори и директори на издания очакват абонаментът и членските групи да се превърнат в основния фокус за набиране на постъпления. За сравнение, 27 на сто продължават да смятат, че дигиталната реклама ще доминира като форма за финансиране. Осем на сто са отбелязали местната реклама като най-важна, а 7% - даренията.
"Това е огромна промяна във фокуса на индустрията", отбелязва журналистическият институт. Мнозинството от анкетираните са шефове на медии на англоезични пазари като Великобритания, САЩ, Канада и Австралия и в богати държави - Германия, Испания, Франция, Норвегия, Финландия и т.н. В допитването са участвали и мениджъри от Полша, Словения, Гърция, Португалия, Мексико и др.
81% са категорични, че рекламата остава основен източник за издръжката на медията
Едновременно с това все повече се увеличава броят на хората, които извеждат на преден план ролята на лоялната читателска аудитория. Мнозина мениджъри смятат, че качествените новини трябва да се подпомагат и субсидират, личи от допитването. Почти една трета очакват да видят по-значителна помощ от фондации и организации с идеална цел. Всеки пети очаква технологичните платформи да допринесат повече за развитието на журналистиката. И само една десета вярва, че правителствата ще са тези, които ще подкрепят журналистиката.
Всъщност най-много са шефовете на медиите, които не очакват нито една от изброените помощи да стигне до тях. Близо една трета от редакторите не вярват някой да се притече на помощ на журналистите. Те декларират, че битката за съхраняването на медията в непрекъснато променящата се информационна среда ще се води основно в редакциите и нюзрумовете.
2018-а е била годината, в която медиите са осъзнали, че Фейсбук не е платформата, която ще помогне на качествената журналистика да достига до повече хора. Изводите са направени вследствие на скандала с "Кеймбридж аналитика" и последвалото изслушване на Марк Зукърбърг пред американския Сенат и Европейския парламент. Затова шефовете смятат да работят за ограничаване на зависимостта на изданията си от социалната мрежа, като разчитат на други технологии. "Новинарската индустрия губи търпение спрямо Фейсбук, а издателите пренасочват вниманието си към други места. По-малко от половината от анкетираните медии (43 на сто) твърдят, че е вероятно Фейсбук да бъде "изключително важен" или поне "важен" за разпространението им. Най-много са очакванията, свързани с "Гугъл" – 87 на сто, следвани от "Епъл нюз" и "Ютуб". Процентът за последните две е сходен с този за Фейсбук, отчита "Ройтерс".
Интересът към "Гугъл" се увеличава, тъй като търсачката е мащабен доставчик на технологии за достъп до аудитория. "Но има и нещо друго", допълва медийният център "Нийман лаб" към Университета в Харвард. „След година като 2018-а никой не иска да признае, че ще разчита на Фейсбук или на друга мрежа, за да разпространява съдържание или да гради лоялност", пишат там. "Подходът ни ще е
да мотивираме читателите си да търсят новините и коментарите директно в нашия сайт,
а не през друга платформа. Всъщност ние не се интересуваме от изграждане на общност въз основа на външна мрежа, на която да предоставяме някакви бонуси", заявява издател от Великобритания.
През тази година социалните мрежи ще продължат да бъдат под натиск, прогнозира "Ройтерс". Тяхната репутация изглежда сериозно разклатена заради разпространението на дезинформация. Вече е ясно, че в затворената среда на социалните мрежи фалшивите новини се разпространяват по-бързо и по-лесно. Докладът обръща специално внимание на събитията около президентските избори в Бразилия. Според "Ройтерс" там 120 млн. души използват WhatsApp, като политиката е довела до огромна поляризация сред потребителите на приложението, което все повече се превръща в място за политически битки. "Бразилските избори бяха нещо като тест за това дали е възможно да се проследява и разкрива подвеждащата информация в WhatsApp. Дезинформацията вече не е свързана само с напълно фалшивите новини, а с постоянното публикуване на ново подвеждащо съдържание, което има за цел да раздели обществото", пише в доклада.
"2019 г. ще бъде критична както за издателите, така и за платформите по отношение на възстановяването на доверието след години на самонанесени рани, свързани с качеството на информацията, неприкосновеността на личния живот и др.", заключава "Ройтерс". Очакванията са да започнат промени относно отговорността на платформите при регистриране на нарушения. Тези от тях, които разчитат на генерирано от потребителите съдържание, отдавна отричат да са медийни компании, припомня "Ройтерс". Сега обаче те се сблъскват с
все по-голямата необходимост да поемат отговорност за съдържанието,
което се появява в тях, за да се справят с проблеми като сексуалния тормоз, насилието, тероризма и речта на омразата, се отбелязва в доклада.
От своя страна правителствата също така вече осъзнаха, че платформите не са услуги от типа на телекомите, а не са и медии. Така че тази година ще видим опит за дефинирането им като отделна категория, смятат изследователите. През януари 2018 г. Тереза Мей заяви в Давос, че "сегашното положение е неустойчиво", и потвърди необходимостта от нова дефиниция на платформите с потенциален надзор в някои области. Назрял е моментът правителствата реално да разберат колко сложен е цифровият пейзаж.
