15-те българи, нуждаещи се от нов бял дроб, тепърва ще бъдат прегледани от новосъздадена лекарска комисия за уточняване на здравословното им състояние. Това стана ясно от тв интервю на шефа на Агенцията по трансплантация Михаил Христов пред Би Ти Ви. Въпреки постигнатите уговорки с турски трансплантационен екип и подготовката на споразумения с други чужди клиники той не даде никаква гаранция за пациентите, двама от които са в изключително тежко здравословно състояние. Основната причина според него е липсата на донори. Именно заради недостатъчно донори от началото на тази година България няма право да изпраща свои пациенти за трансплантация в чужбина. Забавянето вече се оказа фатално за трима пациенти.

Христов обясни, че в понеделник е била създадена "първата междуболнична комисия", или експертен съвет от лекари, който ще обсъди състоянието на 15-те души, нуждаещи се от белодробна трансплантация. Въпросният лекарски консилиум щял да прегледа всички пациенти наново, тъй като винаги имало разминаване в становищата - едни специалисти смятали, че даден човек е удачен за трансплантация, други - че не е удачен.

Шефът на агенцията обясни, че вече е постигната договорка с екип от Истанбул, който да прави трансплантации у нас и да обучава български лекари. По думите му разговори се водят и с екипи от болниците в Рим, Париж, Хановер и Виена. "Аз не пиша писма, а ги водя тук", коментира той по адрес на бившия шеф на агенцията Мариана Симеонова. "Когато подпишем споразумение, ще има две възможности - нашият пациент да отиде в чужбина, а другата е да дойде техният екип да оперира у нас. Така например екип от Хановер е извършил 2 трансплантации в Румъния", даде за пример Христов. По думите му за чакащите белодробна трансплантация у нас може да се осигури преглед в чужбина за т.нар. второ лекарско мнение.

Христов увери, че на най-високо ниво е бил поет ангажимент да се свърши необходимата работа, и гарантира, че за пациентите няма да има административни и финансови пречки. Той обаче призна, че няма как да даде гаранция за живота им. "Представете си, че имаме подписани договори с всички болници и страни, с които желаем да ги сключим. Нямаме ли донори, пак не можем да помогнем на тези хора", подчерта той. По думите му чуждите болници досега са отказвали трансплантации не само на български, но и на всякакви чужди граждани поради "драстичния спад на донори в самите страни, към които сме се обърнали". „Болницата във Виена е отказала да поднови договора и с Румъния. Германците също са отказали да продължат договора с румънците", уточни той.

До 2 седмици ще е готова кампанията, която ще опита да активизира донорството у нас и която евентуално да ни позволи да се върнем в донорската мрежа "Евротрансплант". Това е едната възможност за нуждаещите се от белодробна трансплантация да получат адекватно лечение, която засега е невъзможна, тъй като вместо 70 донорите ни са едва 10. Другата е именно индивидуални споразумения с чужди трансплантационни екипи и болници.

ОРГАНИЗАЦИЯ

Пореден лекар изрази мнение, че проблемът с липсата на донори не е на обществото, а е чисто организационен. След доц. Ивелин Такоров, ръководител на Клиниката по коремна хирургия във ВМА, за подобно обяснение намекна и д-р Валентин Маринчев от болница "Света Марина" във Варна. "Действително и за мен е странен малкият брой донори, идващи от столицата, на фона на малки населени места. Може би е просто въпрос на организация", коментира той пред "Дневник". Според Маринчев държавата би могла да направи редица законодателни промени, за да се стимулира донорството - да се формулира национален стандарт за донорство с общовалиден алгоритъм, да се разшири кръгът на лицата, до които медиците могат да се допитат за разрешение за донорството (например племенници или лица, с които починалият е живял на семейни начала), да се премине от сегашното несъгласие за донорство към изрично волеизявление за донорство, както и много да се говори по темата, дори още в училище.