Репродуктивният идеал на българите се развива в положителна посока за последните 10 години. Двудетният модел на семейство остава най-предпочитан, но расте делът на хората, които считат за най-добре семейството да има три деца. Делът на хората, които харесват семейство без деца или с едно дете, сериозно намалява.
Това показват данните на Националния статистически институт от Преброяване 2021. В рамките на преброяването бе проведено и извадково изследване „Раждаемост и репродуктивно поведение“, което да проучи нагласите и да направи по-лесно разработването на демографска и социална политика (анкетирани са 4368 мъже и жени на възраст от 15 до 49 г. при жените и 59 г. при мъжете).
Какъв е идеалът за семейство?
Данните показват, че 63.3% от жените и мъжете предпочитат двудетния модел на семейство. Този дял обаче е чувствително намалял спрямо данните от 2011 г., когато двудетният модел е предпочетен от 75,3% от анкетираните. За сметка на това расте делът от българите, които считат за най-добре да имат три деца – от 11,8% през 2011 г. на 17,1% през 2021 г. За едно дете вече си мечтае двойно по-малка група – 7,9% при 19,8% преди 10 години. Хората, които не искат деца, намаляват от 3,2% на 0,3%.
Интересен е разрезът на данните спрямо характеристики като образование и етническа група. Делът на хората с висше образование, които си мечтаят за три деца, е 21% - еднакво спрямо нивото при хората с основно образование. При хората с начално образование това е идеалът за 23,8% от анкетираните. Изключение прави групата на хората със средно образование – тук модела с три деца предпочитат по-малка част – 13,8%. Очаквано моделът с три деца е с най-висока подкрепа при ромския етнос - 22,8%, както и в групата, посочили друг етнос – 21,1%. При българската и турската етническа общност моделът с три деца се предпочита съответно от 16,8 и 16,6 % от хората.
Какви са конкретните намерения?
Конкретните репродуктивни нагласи (измерени през въпроса колко деца желаете да имате през живота си) повтарят донякъде идеала за семейство, но делът на хората, готови да имат три деца, е по-нисък – 14,9%. По-голяма е групата, които искат само едно дете – 12 %.
Идеалите и нагласите обаче много рязко се разминават с реалността. Макар двудетният модел да е предпочитан и желан от много хора, до него са достигнали едва 32,7% от анкетираните. Само 4,3% декларират, че фактически имат три деца. Едно дете имат 28,4% от анкетираните – много по-голям дял спрямо идеала
Защо се разминават идеал с реалност?
Водеща причина сред анкетираните да не искат да имат дете или още едно дете е липсата на партньор (15.5%). Тя се сочи по-често от мъжете (18.4%), отколкото от жените (11.1%). На второ място са финансовите причини (14.8%), съответно за 14.3% от мъжете и 15.7% от жените. За 13.6% от мъжете и 16.4% от жените желаният брой деца е достигнат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.
Интересен тук е възрастовият разрез на данните. При младите на възраст от 15 до 29 г. водещи причини са липсата на партньор, незавършено образование, липса на готовност да бъдат родители. При хората на възраст 30-44 г. основната причина да нямат още едно дете са финансите (17.8%), а непосредствено след нея се нарежда „Достигнали сме желания брой деца“ (17.3%). Немалък е делът и на лицата, отговорили, че нямат партньор (14.4%). За хората в края на репродуктивната си възраст, над 45 години, основните причини са напредналата възраст (25.9%), достигнали са желания брой деца (19.0%), но и финансови причини (14.0%).
Причини за промяна на нагласите
Факторите с най-голяма тежест за промяна на нагласите за възпроизводство са финансовите възможности и наличието на партньор, както и жилищните условия. Държавните политики също влияят, като с най-голяма тежест се сочи качеството на здравните услуги – 12% посочват, че биха променили решението си при по-добър достъп до здравеопазване, по-добро социално подпомагане – 11,6% и по-широк достъп до ясли и градини – 11%.
