Правната парламентарна комисия ще заседава едва на 7 януари (понеделник), за да обсъжда внесените промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които може да спрат избора на Борислав Сарафов за титулярен главен прокурор. Това става ясно от съобщение на сайта на Народното събрание. Депутатите са в Коледна ваканция до 5 януари, а първото пленарно заседание за 2025 г. е в първата сряда на годината - 8 януари.
Депутатът от ПП-ДБ Надежда Йорданова намекна, че правната комисия трябва да разгледа законопроектите още на 6 януари. Наталия Киселова обаче е насрочила заседанието за ден по-късно – 7 януари. В него като точки е заложено обсъждане на три законопроекта за промени в ЗСВ – на „Възраждане“, на ПП-ДБ и на ИТН.
При всички положения обаче разглеждането на проектите чак на 7 януари, може да означава, че избора на Сарафов едва ли ще бъде спрян. По процедура проектът трябва да се гледа на първо и след това на второ четене в п равната комисия, после трябва да мине на първо и на второ четене в пленарна зала, след това трябва да отиде при президента за указ за обнародване, после да бъде обнародван в "Държавен вестник" и да влезе в сила. Това едва ли може да стане за 9 дни, още по-малко работни дни, до избора на главен прокурор от ВСС, който е предвиден за 16 февруари.
Ден по-рано стана ясно, че Конституционният съд (КС) е отклонил исканията на ГЕРБ и ПП-ДБ да тълкува правомощията на Висшия съдебен съвет и дали, като е с изтекъл мандат, той може да продължава да изпълнява в пълен обем правомощията си, включително да избира т.нар. трима големи в системата - главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища.
Евентуалното произнасяне на КС щеше да сложи точка на споровете дали действащият в момента съвет, чийто мандат изтече през октомври 2022 г., може да избере следващия главен прокурор и следващия председател на Върховния административен съд. Процедурата за главния прокурор на практика е на финала си, като изслушването и гласуването за единствения кандидат е насрочено за 16 януари. Борислав Сарафов, който е изпълняващ функциите главен прокурор от уволнението на Иван Гешев през юни м.г., беше номиниран за титуляр, макар че преди година се заричаше, че няма интерес към този пост.
Въпросите, които ГЕРБ и ПП-ДБ зададоха на КС във връзка с мандата и правомощията на ВСС, на пръв поглед си приличат. Целта на ГЕРБ обаче беше да бетонира статуквото и да остави този състав на ВСС безпроблемно да избере главен прокурор и председател на ВАС. ПП-ДБ пък мотивираха искането си точно с обратното - според тях съветът не може да проведе тези ключови избори в системата.
Междувременно ПП-ДБ внесоха и въпросните промени в Закона за съдебната власт, които предвиждат прекратяване на процедурите.
Още миналото лято, отклонявайки искане на Иван Гешев, свързано с мандата на ВСС (той го отправи в опит да се спаси от процедурата по уволнението си, която се разви мълниеносно в съвета), КС обясни, че ВСС като орган няма мандат, а мандат имат само членовете му, а съветът е постоянно действащ орган с непрекъсваеми функции.
