Президентът Румен Радев наля масло в огъня, като наред с всички критики към управляващите наложи и вето на част от данъчните промени за догодина, приети от парламента през миналата седмица. Поправките бяха вкарани по традиция в преходните и заключителни разпоредби на промени в Закона за корпоративното подоходно облагане.
На първо място той се обяви против начина, по който се увеличава данъкът върху старите автомобили. Държавният глава подкрепя включването на екологичен компонент във формулата за определяне на налога, но смята, че отново се нарушава принципът "замърсителят плаща", защото не се отчитала нито честотата на използването на превозните средства, нито наличието на устройства за намаляване на вредните емисии, нито вида на използваното гориво. Замърсяването не се дължи на притежаването на пътното превозно средство, а на неговото използване, смята Радев.

Според него данъчната тежест се стоварвала върху гражданите с ниски и средни доходи, както и върху малкия и средния бизнес. Премълчан бил реалният процент на увеличение на данъка, както и фактът, че се засягат над 50% от колите на възраст над 15 г., които са над 70% от всички регистрирани 4 130 195 превозни средства в страната.
В същото време президентът се съмнява, че ще бъде постигната целта - отказ от по-старите коли и замяната им с по-нови и по-екологични, което да доведе до намаляване на замърсяването на въздуха. "Законодателят е длъжен да съобразява данъците с доходите и имуществото на платците. Едва ли има собственик, който не иска да ползва по-ново и по-екологично превозно средство, а всъщност мнозинството от гражданите не може да си го позволи заради получаваните доходи", смята президентът. Според него може да бъде намерено друго законодателно решение за по-плавно нарастване на данъка на автомобилите.
Президентът атакува и отлагането на реформата за такса смет с поредни две години. Действието на приетите през 2017 г. разпоредби, които премахват облагането според данъчната оценка на жилищата и въвеждат облагане според количеството изхвърлен боклук, се изместват от 2 на 4 години - т.е. те ще действат от януари 2022 г.  Формално мотивите на парламента са да се изчака националното преброяване през 2021 г., което ще улесни общините при прилагането на новите методики за такса смет.
Вето е наложено и върху въвеждането на по-високи данъчни ставки за жилищни имоти в курортите, прокарано тихомълком между първо и второ четене на данъчните закони. За тях, ако не се отдават под наем и не са регистрирани като места за настаняване, общинските съвети ще може да налагат данъци в границите от 5 до 7 промила върху данъчната оценка. Ставката е в пъти по-голяма от тази за останалите жилища - от 0.1 до 4.5 промила. При атакуването на този текст президентът се позовава на решение на Конституционния съд от 1996 г., според който размерът на данъка върху недвижимите имоти зависи от стойността на обекта, а не от това за какви нужди се използва той.

РЕАКЦИИ

„Президентът Радев не взема решения и не носи отговорност и може да си говори каквото си иска, така че рейтингът му да се повишава", коментира пред БНР вчера шефката на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. Според нея българинът е беден, но купува по 2-3 коли на семейство и след това се бори за ниска стойност на застраховката и данъка. Като народ трябва да изберем искаме ли да живеем в по-чиста среда, или ще продължим да тровим нас и децата си, смята Стоянова. "Не мога да се съглася с мотивите на президента, че бедността е фактор на управлението. От една страна, Радев казва, че трябва да купим нови самолети, а от друга - да не си взимаме нови коли", коментира пред Би Ти Ви и финансовият министър Владислав Горанов.