Тежките глоби, които ще плащат гражданите, отдали се на т.нар. диво къмпингуване, ще се запазят. Вчера парламентът отхвърли ветото, наложено от президента Румен Радев върху промените в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, с които се въвеждат санкциите. Срещу ветото гласуваха 143-ма депутати, а едва 66 го подкрепиха.

Съгласно законовите поправки, внесени от депутата от „Обединени патриоти” Искрен Веселинов, поставянето на плажни принадлежности върху дюни ще се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за туристите. Санкции ще се налагат и за спиране на коли, ремаркета, кемпери и каравани върху дюните – от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. Фрапиращото в случая е, че докато наказва туристите, държавата продължава да неглижира съсипването на дюните с безразборните строежи на хотели и почивни комплекси по пясъка.На обсъждането в пленарната зала вчера управляващите се защитиха, че акцентът на законовите поправки бил изместен върху наказанията, а целта им била да се въведат правила за свободно къмпингуващите. „Черноморските общини харчат немалко пари за сметосъбиране и сметоизвозване след такива къмпингуващи. Те се настаняват както в частни имоти, така и в държавни, така и в общински и по никакъв начин местните власти нямат правомощия да се намесят. Има опити за приемане на наредби от общинските администрации, но те биват атакувани и отпадат”, изтъкна депутатът от ГЕРБ Димитър Бойчев.

Според управляващите забранителен режим на свободното къмпингуване има в редица страни в ЕС: Португалия, Италия, Испания, Хърватия, Франция, Гърция, Малта, Германия. „Промяната, която се предложи, е да се регламентират такива места с много олекотен режим, със създаване на елементарни хигиенно-санитарни условия”, посочи Бойчев. А съпартиецът му Младен Шишков заяви: „Много ми се иска да приемем закона още веднъж, за да не стане дивото къмпингуване дивашко”. Желанието му се осъществи и ветото беше преодоляно.

СЪПРОТИВА

Новото законодателство провокира сериозно гражданско недоволство, прераснало в шествия и други протестни акции, начело на които застана гражданска инициатива „Бетономорие”. Освен ветото на президента законът може да бъде атакуван пред Конституционния съд от омбудсмана Мая Манолова, която се солидаризира с протестиращите.