Състоянието на правата на човека в България бележи цялостно влошаване, твърди Българският хелзинкски комитет в годишния си доклад. Документът отчита безпрецедентно нисък институционален капацитет, целенасочено развитие на националистическа и ксенофобска пропаганда с участието на политици, както и липса на адекватен отпор от страна на съдебната власт на противоречащите на принципите на правовата държава действия от страна на институции, организации и отделни личности. Според БХК това било логичното развитие на тенденцията, формирана през предходните две години с включването на националистически формации в управлението на страната и цялостен завой в посока отричане на базисни човешки права от представителите на водещите политически партии.

"Благодарение на ангажимента на България като председател на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г., в този период не са реализирани сериозни негативни изменения в законодателството. През втората половина на годината обаче се проявиха редица негативни тенденции", твърди БХК.

Сред сферите, в които определени права са активно ограничени или уязвени през 2018 г. от законодателната и/или съдебната практика, са насилието срещу жени, безконтролното подслушване и тайното следене на граждани, както и правата на ЛГБТИ хората, твърди БХК и добавя, че "международни институции осъдиха остро състоянието на институциите за хора с психични разстройства; страната ни за пореден път получи предупреждение заради влошаващото се състояние на правата на малцинствата".

Годината беше белязана от поредица публични опити за сплашване на журналисти  и директна саморазправа с техни колеги от по-малки издания от страна на представители на институции и политически партии. На този фон през ноември почти без дебати беше приет Законът за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, станал известен като "медийния закон на Пеевски", а в началото на 2019 г. парламентът прие поправките в Закона за защита на личните данни, твърди в доклада си БХК. И двата нормативни акта създават свръхрегулация и възможност за ограничаване на свободното разпространение на информация и целенасочено преследване.