Въпреки че министърът на икономиката Емил Караниколов обеща пред журналисти вчера да даде информация кои са инвеститорите, получили български паспорт по бързата процедура, в крайна сметка не го направи. От Министерството на икономиката прехвърлиха топката към правосъдното министерство, което се оправда със защитата на лични данни. През лятото разследване на "Сега" установи, че никой не контролира новите "инвестиции". 

Общо 50 чужденци са получили паспорти у нас по ускорена процедура от 2014 г. насам срещу обещание за инвестиции от 1 до 2 млн. лв. Не става въпрос обаче за реални инвеститори, а за хора, купили държавни ценни книжа, акции от български дружества или имоти, съобщи министърът след заседание на кабинета. На него кабинетът взе решение да отмени законовата възможност държавата да дава право на пребиваване и на гражданство на чужденци срещу т.нар. бързи инвестиции.  Решението идва два дни след като Брюксел предупреди България, Малта и Кипър, които имат такава практика, че тя носи сериозен риск за пране на пари, корупция и укриване на данъци.

"50-те чужденци, получили гражданство срещу инвестиции, са от различни държави, не се очертава някоя да има преимущество", обясни след заседанието на кабинета Десислава Ахладова, зам. правосъден министър. Тя обаче изброи Пакистан, Египет и Русия. По-късно от правосъдното министерство споменаха, че има граждани и на Израел.

Според Караниколов няма връзка между критиките на Брюксел и реакцията на кабинета, а просто съвпадение. 

Отмяната на възможността да се получава гражданство срещу инвестиция няма да засегне реалните инвеститори, които разкриват работни места у нас, обясни той. По този параграф от 2014 г. насам 12 чужденци са получили гражданство. "За 2014 г. са подадени две заявления за инвестиции от 84 млн. лв., през 2015 г. - едно за 13 млн. лв., през 2016 г. - също едно, през 2017 г. няма. През 2018 г. одобрените искания са 8, като стойността на инвестициите е 491 млн. лв.", посочи министърът.

На въпрос дали се обсъжда възможността да се отмени вече дадено българско гражданство, зам.-министър Ахладова не даде категоричен отговор. "Няма законова процедура, която да позволява отнемане на гражданство на тези 50 души. Ние не казваме, че тази инвестиция не е реална. Ние казваме, че все пак в България няма принос от този вид инвестиции. Да, държавата работи с тези средства в известен период от време, но не се разкриват нови работни места, няма икономически растеж", поясни Ахладова.

КРИТИКА
България, Кипър и Малта не са толкова строги при предоставяне на "златни паспорти" на граждани извън ЕС, колкото обикновените режими за натурализация, пише в доклада на Еврокомисията. В тях чужденецът няма задължение физически да пребивава в страната, нито пък да има други действителни връзки с нея, за да получи гражданство. Брюксел посочва, че тези схеми често се рекламират като способ за придобиване на гражданство на съюза заедно с всички права и привилегии, произтичащи от него. Проверките на кандидатите не са достатъчно надеждни и централизираните информационни системи на ЕС, като например Шенгенската информационна система (ШИС), не се използват систематично, критикува още Еврокомисията. Пробойни имало и в т.нар. комплексна проверка, за да се гарантира, че правилата за борба с изпирането на пари не се заобикалят и че чужденците не кандидатстват за гражданство, за да се възползват от привилегировани данъчни режими. Липсвала също и прозрачност за начина, по който схемите се управляват, включително и за броя на получените, одобрените или отхвърлените заявления, както и произхода на кандидатите.