Ако при делба един имот не може да се подели между наследниците и не може да е дял само на някого, какво става с него? Има ли специални правила за предоставяне на имот на някой от тези, които го делят?

Г.Е., София

В Закона за наследството изрично е отбелязано, че всеки наследник може да поиска винаги делба. Той може да иска това, дори и да има приживе противно разпореждане от наследодателя. Други основни правила в наследственото право са, че всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, както и че неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

В Гражданския процесуален кодекс пък могат да бъдат открити практични стъпки. Като например, че сънаследник, който иска делба, трябва да подаде до Районния съд писмена молба. Към нея той трябва да приложи определени документи - удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници,  удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти, преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници. Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.

И тук се стига до конкретната хипотеза. ГПК изрично посочва, че когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Както и че страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при определени условия. Те са същите, които ГПК определя в хипотезата на изкупуване от съпруг недлъжник, който участва в наддаването на публична продан заради дълг на другия съпруг. Недлъжникът се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена. В случая със съделителите се спазват същите правила. Тук особеното е, че ако няколко съделители желаят да изкупят имота при тези условия, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена - предложената най-висока при първата продан. Тя продължава една седмица и се извършва по общите правила.

Тук се стига до хипотезата, при която съдът може да възложи неподеляемото жилище на определена категория съделители. Единият вариант е, че ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, то съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

 Ако пък неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Имотът се оценява по действителната му стойност, а за вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат законна ипотека. Когато уравнението е парично, заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.