Медия без
политическа реклама

КОНСУЛТ

Какво се случва със семейното жилище след развод?

Снимка: Архив

Кой има право да остане в семейното жилище след развод? Какво има значение в тези случаи, при какви условия някой от бившите съпрузи може да остане в него?

 Д.С., София

Определено семейното жилище и основно неговото ползване след развод са сред важните за решаване проблеми в отношенията между бивши съпрузи. Често то е обект на тежки скандали. Особено когато разводът е по исков ред, а не по взаимно съгласие. Затова и действащият Семеен кодекс (СК) предвижда специални разпоредби в тази посока в опит да даде някакви правила. 

Така в чл.56 от СК е посочено, че при допускане на развода и когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака обаче има ненавършили пълнолетие деца, то съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.

Още тук трябва да се отбележи, че в допълнителните разпоредби е казано какво кодексът разбира под "семейно жилище" -  това е "жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца". Тук изобщо не се прави разлика чия е собствеността върху това жилище. 

В чл.56, ал.2 от от СК обаче се отбелязва, че "когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява". Това означава, че ако примерно на съпругата са дадени децата, а апартамента е на вече бившия съпруг, то тя ще може да остане в него.  

Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, то съдът може пак да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, но само за срок до една година.

Важно е да се знае обаче, че ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия. А пък в случаите, когато то е на другия съпруг или на негови близки, ползването се прекратява във всички случаи, при които ползващият жилището сключи нов брак.

Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, което е и най-честият случай, то съдът предоставя ползването му на единия от тях, като "взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства". При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне на ползването по тази хипотеза, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището. Това може да е примерно, ако здравето на някой се влоши, ако децата навършат пълнолетие.

По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква наемно отношение, разпорежда СК. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Това означава, че при бъдещо прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо този, който го придобива. Но за целта договорът трябва да е вписан в имотния регистър. Иначе всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.

Иначе, ако разводът е по взаимно съгласие, съпрузите трябва предварително да решат кой остава в семейното жилище и да запишат това в споразумението пред съда. В противен случай рискуват да не получат развод по този иначе много по-облекчен ред.