facebook
twitter

Консулт

Кой, как, какво и по колко наследява по закон

2124

Какво представлява наследяването по закон? Кой има право и на какви части?

Е.К., София

 

Безспорно е, че едни от най-важните и винаги предизвикващи спорове въпроси на наследственото право са кой, какво и по колко наследява по закон. Не чрез дарение, не чрез завещание, където наследник може да бъде всеки, а по закон. В Закона за наследството (ЗН) това наследяване е дори в отделна глава. Това е направено, за да подчертае кои категории имат право да бъдат наследници по закон. Те са подредени по редове и се подчиняват на правила.

Първото от тези правила е, че децата на починалия наследодател наследяват по равни части. Важно е да се отбележи, че тук под деца се имат предвид и осиновените от наследодателя, които са напълно равноправни в процеса на наследяване.

Ако починалият обаче не е оставил деца или други низходящи (внуци, правнуци), тогава го наследяват поравно родителите му - този от тях, който е жив. 

Законът предвижда и хипотеза, при която наследодателят е оставил само възходящи от втора или по-горна степен - баби и дядовци, прабаби и прадядовци. Тогава формулата е наследяване поравно на най-близките от тях по степен, т.е. първо бабите, после прабабите и т.н.

Ако починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват също по равни части. Тук има и вариант, който законът разиграва и за който той дава решение. Ако наследодателят е оставил братя и сестри, но заедно с възходящи от втора и по горна степен - баби и дядовци, тогава първите наследяват две трети от наследството, а възходящите - оставащата една трета. 

Ако починалият няма баби и дядовци, сестри и братя, както и техни низходящи, тогава го наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен. В тази последна група са племенници, лели, чичовци и т.н.

Горните хипотези са сравнително чисти при наследяването по закон. Малко по-сложно става, когато починалият остава съпруг. Тогава според ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Така, ако например починалият е оставил две деца и съпруг, в общия случай те получават по една трета от наследството.

И тук има обаче вариации. По чл. 9, ал. 2 от ЗН, когато съпругът наследява заедно с възходящи (баби и дядовци) или с братя и сестри, или с техни низходящи (деца или внуци на братята и сестрите), той получава половината от наследството. Последното делене е, ако наследството е било открито преди навършването на 10 години от сключването на брака. Ако обаче имат повече години брак, при същата хипотеза с възходящите, с братята и сестрите преживелият съпруг получава по закон не половината, а две трети. Ако пък няма нито деца, нито възходящи, нито братя и сестри, съпругът наследява всичко.

Съществува и още една хипотеза при наследяването по закон. При нея или няма лица, които да наследяват, или пък всички те отказват да приемат наследството. Тогава наследството се получава от държавата с изключение обаче на движимите вещи, жилищата, ателиетата, гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство. Последните стават по закон собственост на общината, на чиято територия се намират.

Все още няма коментари

Още

Адресната регистрация продължава да е задължителна
Роднините по сватовство не наследяват
Какво се случва със семейното жилище след развод?

Влез или се регистрирай за да коментираш