В какви случаи МВР може да призовава някого и трябва ли да спазва някаква конкретна процедура?

Ф.С., София

-------------------------

Когато законът говори за правомощията на полицейските органи, той често ползва общи, а понякога и твърди неясни норми и фрази. Като например тази в чл. 61 от Закона за МВР (ЗМВР), според която "за осъществяване на общата превенция на правонарушенията полицейските органи разработват и осъществяват комплекс от мероприятия за установяване и отстраняване на причините и условията за тяхното извършване". Или пък как за осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи са извършвали "действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред". Още по-странна е следваща разпоредба - "за предотвратяване на замислени или подготвени престъпления полицейските органи разработват и осъществяват мероприятия за установяване на лицата, замислили или подготвящи престъпления, и тяхното разубеждаване". 

Веднага след това обаче законът става много по-конкретен. Така според чл. 69, ал. 1 от ЗМВР "полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия". Това обаче не може да стане случайно, просто по желание на служител на МВР. Защото законът изрично натъртва, че полицейските органи са длъжни писмено да уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично трябва да се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване. Законът допуска в неотложни случаи призоваването да може "да се извършва по телефон или факс". Това призоваване обаче трябва да се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило. При всички положения обаче не може МВР и неговите служители да призовават, без да кажат ясно и недвусмислено защо го правят. Те нямат право да казват и например - "елате и ще ви кажем защо" или "пък ще разберете, като се явите". Законът ясно е казал - посочва се целта на призоваването.

Иначе Законът за МВР посочва, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо, за изпълнение на възложените им функции. Тези разпореждания трябва да са издадени писмено. Веднага след това обаче е дадена възможност, според която "при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят". 

Изрично е записано, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, но е допуснато изключение - "освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му". Законът определя, че разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат. Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един свидетел. Важно е да се знае, че разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.