В кои случаи и в кой момент може да се иска делба на наследство?

К.С., София

Действащият закон за наследството (ЗН) предвижда специална глава, посветена на делбата на наследството. Това е глава Пета. Според нейните разпоредби "наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя". Или казано иначе, то във всеки един момент след откриването на наследството може да бъде поискана делба. Нещо повече. Това може да стане дори и човекът, който се наследява, да е направил изрично разпореждане да не се прави това.

Още тук и веднага трябва да се отбележи, че при наследяване всеки наследник получава идеални части и за да станат те реални, то трябва да се мине през делба - било то доброволна или пък съдебна. Трябва да се натърти и на още нещо. И то е, че на практика при наследяване се поражда съсобственост. Именно в чл.34 от закона за собствеността (ЗС) е записано и че всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Пак там изрично се посочва и че разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Както и че искът за делба не се погасява с давност.

Вече стана ясно, че ЗС изрично препраща към правилата за делбата на наследство. Те пък са в закона за наследството. Там е записано, че при делба всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

Преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях. Ако той не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го искат, получават в своя дял част от наследствените имущества, равна на дължимото по стойност, а ако е възможно - и по вид, разпорежда ЗН.

Делбата не може да бъде оспорвана поради погрешка, освен когато при извършването й някой от сънаследниците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му. Искът не може да бъде предявен след изтичането на 1 година от извършването на делбата. Унищожението не се допуска, ако преди постановяване на решението от последната съдебна инстанция делът на увредения бъде допълнен в пари или натура от останалите сънаследници.

Друго основно правило е, че когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително. Ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците,  то тя е изцяло нищожна. Важно е да се знае и че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.

В чл.77 от ЗН се допуска, че наследодателят може и приживе да раздели имотите си между своите наследници, като включи в делбата и запазената част. Тази делба може да бъде извършена с акт за дарение или със завещание. Тук обаче трябва да се отбележи, че делбата, в която наследодателят не е включил някой от наследниците с право на запазена част, е недействителна. Сънаследник, който с делбата е увреден в своята запазена част, може да иска възстановяването й от другите сънаследници. Когато делбата е направена с акт за дарение, тя може да бъде оспорена. Ако пък в нея  не са включени всички имоти, които наследодателят е притежавал по време на своята смърт, неподелените имоти се делят съгласно закона, доколкото наследодателят не е разпоредил другояче.