Медия без
политическа реклама

Работникът задължително да иска писмен трудов договор и екземпляр от него

Снимка: Архив

Може ли да работя само на устни договорки и ако нещо стане и не бъдат изпълнени, да мога все пак да си търся правата? А възможно ли е да има някакъв писмен договор, но част от нещата да са договорени устно?
Т.Е., София

Кодексът на труда (КТ) е категоричен, че трудовият договор се сключва в писмена форма - чл.62. Няма спор, че това е задължителна норма, а това прави и писмената форма абсолютно задължителна. Затова и всеки работник или служител трябва да иска винаги писмен договор и никога да не се съгласява на каквито и да е устни договорки, защото след това няма да може да претендира успешно за евентуално тяхно неспазване.
КТ разписва и задължение, според което при сключването на трудовия договор работодателят трябва да запознава работника или служителя с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа.
Важно е да се знае, че връчването на трудовия договор обвързва и началото на изпълнение. Според чл.63 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП). Изрично е записано, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави горепосочените документи. Предвидено е не само че трудовият договор е в писмена форма. Дори писмено се удостоверява началото на изпълнението на задълженията по него, което започва с постъпването на работа.
Иначе в КТ е разписано, че трудовият договор трябва да съдържа данни за страните и задължително  определя няколко неща. Сред тях са мястото на работа, наименованието на длъжността и характерът на работата, датата на сключването му и началото на неговото изпълнение. В трудовия договор трябва да са вписани времетраенето му, както и размерът на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски. Задължително е да е определен и еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор. В документа трябва да са посочени основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, и не на последно място продължителността на работния ден или седмица.
Дадена е възможност с трудовия договор да могат да се уговарят "и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор".
Може би е интересно да се отбележи, че с поправка през 1995 г. в КТ се е допускало възникване на валидно трудово правоотношение само с факта на постъпването на служителя или работника. При това без да е сключен писмен трудов договор. Изтъкваната тогава цел е била да се признаят и устните трудови правоотношения, за да могат да бъдат защитени работниците и служителите и да се събират повече осигурителни вноски. Няколко години тази възможност е съществувала, но посочените цели изобщо не са били постигнати. През 2002 г. е отчетено, че дори ситуацията е по-лоша, че работодателите, както устно сключват договори, така и устно уволняват, а също че няма никакво нарастване на събирането на осигуровки. Затова и през въпросната година е отменена цялата алинея 2 на чл.62 от КТ. И от тогава писмената форма е напълно задължителна и тя е форма за действителността на договора.